Чарльз Камминг - Шесторката от Кеймбридж

Дез отвърна, че Полярна мечка е тръгнал към реката.

— Аз съм в едно такси — каза Таня. — На по-малко от километър. До пет минути съм там.

Грек вдиша дълбоко дима от цигарата си и погледна раздразнено преминаващите по крайбрежния булевард коли, сякаш му пречеха да се наслади на една иначе чудесна лондонска вечер.

— У теб ли е? — попита той. — Касетата имам предвид.

Гадис се опитваше да изглежда невъзмутим. Два от четирите диска бяха у него, в джоба на палтото му, но другите два бяха на сигурно място.

— Казваш, че твоето правителство е готово да плати за касетата? — Пушеше му се, но не смееше да извади цигара, за да не затрепери ръката му, докато я пали. — Значи потвърждаваш, че си действал по нареждане на Сергей Платов? Признаваш, че Шарлот Бърг, Калвин Съмърс, Бенедикт Майснер и Робърт Уилкинсън са убити по заповед на Кремъл?

Покрай тях мина симпатично младо момиче, излязло да потича покрай реката. В ушите си имаше слушалчици; светът наоколо не я интересуваше. Грек я изпрати с поглед и кимна одобрително.

— Съжалявам. — Той отново насочи вниманието си към Гадис, сякаш отегчен от посоката, която бе взел разговорът. — Нямам представа за какво намекваш. Ако тези хора са умрели, както казваш, моите съболезнования. Но моята организация няма нищо общо с това.

— Как го правиш? — За своя изненада Гадис пристъпи крачка към Грек.

— Как правя кое?

— Как се оправдаваш пред самия себе си? — Грек запази отегченото си изражение, макар Гадис да бе доближил лицето си на сантиметри от неговото. — Ти знаеше ли изобщо нещо за Шарлот? Аз я познавах много добре. Беше най-близката ми приятелка. Беше сестра на Ейми. Жена на Пол. От седмици насам съпругът й не може да спи, да работи, да се храни, да прави каквото и да било, освен да скърби за нея. Ти му причини това. Отне единственото му щастие.

В зениците на Грек проблесна искрица на раздразнение, но не и на разкаяние.

— Знаеше ли нещо за Бенедикт Майснер? — В гърдите на Гадис клокочеше такъв гняв, че вече не можеше да спре. Угарката на Грек описа дъга и падна като малък оранжев метеор в мътните води на Темза. — Знаеше ли, че има две дъщери тийнейджърки и че едната страда от анорексия? Това знаеше ли го? Знаеше ли, че е едно дете на родителите си? Майка му се беше преселила в Берлин, за да е близо до него. Тя е вдовица, съпругът й е загинал при автомобилна катастрофа. Пишеше го в германските вестници. Не е могла да идентифицира трупа на сина си заради огнестрелната рана. Куршумът ти отнесе лицето му. Ти причини това на една майка, на една седемдесет и пет годишна вдовица. Принуди я да види сина си в такова състояние. Е, как мислиш, струваше ли си?

Грек вдигна лице към небето и помириса мразовития вечерен въздух, сякаш нямаше намерение да отговаря на въпросите му.

— И за какво беше всичко? — Гадис изпитваше неистово желание да сграбчи руснака за реверите и да го разтърси. — Просто не виждам какво оправдание би намерил ти за делата си, как би примирил съвестта си със стореното зло. — Той отстъпи крачка назад и усети, че устните му се бяха разтегнали в усмивка. — Аз не вярвам, че хората могат да бъдат напълно лишени от съвест; просто не мога да го повярвам. Иначе човек с нищо не е по-добър от животно, от лешояд или змия. Не е ли така? Казват, че за всяко нещо си има причина, но аз просто не разбирам лекотата, с която съсипваш живота на толкова хора. Та ти имаш избор, би могъл да се занимаваш с нещо друго. Но го правиш заради тръпката, нали? Заради усещането за всемогъщество. Или пък си толкова предан на родината си, че си изтрил от съзнанието си всякакво чувство за приличие? Може би е заради властта. Е, просвети ме! Наистина искам да знам.

— Ти си интересен човек — отвърна Грек; беше твърде самонадеян, за да се остави да бъде въвлечен в тази игра. — Разправи ми за себе си. Как се замеси ти в тази история?

Едва в този момент Гадис разбра, че Таня през цялото време е била права. Руснаците наистина не знаеха почти нищо за него.

— Знаеш много добре кой съм. — В действителност беше силно изненадан от току-що чутото.

— Не, не знам, честно — каза Грек. — Ти си загадка за нас.

— Което не ти пречи да ми предлагаш много пари в замяна на една касета. — Най-после той се поддаде на неистовото желание, бръкна в джоба си и извади цигарите. Грек незабавно щракна американската си запалка и му поднесе огън. Без да му обръща внимание, Гадис драсна клечка кибрит и я вдигна към цигарата си, закривайки в шепи пламъка от острия източен вятър.