Чарльз Камминг - Шесторката от Кеймбридж

— Бихме желали да купим тази касета — каза Грек.

— Ах, да? И колко смяташ, че струва? — Гадис вече се бе отказал да апелира към съвестта на руснака; беше безсмислено. Каза си, че е време да сключи „сделката“ и да се прибира при Холи.

— Сто хиляди английски лири.

Гадис потрепери. Спомни си за отпечатаната на принтер бележка, за снимките на Мин и си каза, че Таня беше права и за още нещо: ФСС и МИ6 се бяха обединили против него. За един странен, ужасяващ миг той си помисли, че Грек ще извади още снимки на дъщеря му, този път като тяхна пленница, захвърлена в някаква вмирисана дупка. Той усещаше с цялото си същество, че руснакът насреща му не би се спрял пред нищо, че за него целта оправдаваше всички средства.

— И как стигнахте до тази цена?

— Ние можем да стигнем до всяка цена, която посочиш.

— До всяка цена?

Покрай тях мина още един тичащ за здраве — запъхтян мъж на средна възраст, с лъснало от пот лице. Грек не му обърна внимание.

— Твоята съвест на британец не ти ли казва, че нямаш право да приемаш такива пари от руското правителство?

Гадис бе благодарен за повода да му го върне.

— Защо да ми казва такова нещо? Та аз с радост бих взел от руското правителство всичките пари, които мога да измъкна.

Грек не усети иронията.

— Значи сумата, която предлагаме за сигурността на твоето дете, ти се струва недостатъчна?

Ако до момента Гадис се бе съмнявал в мъдростта на плана си, тази небрежно изречена заплаха към Мин го убеди окончателно.

— Не, не ми е достатъчна — каза на руски той, за да не остане и сянка на съмнение. — Искам половин милион. По сто хиляди на всяко от семействата на Бенедикт Майснер, Робърт Уилкинсън, Калвин Съмърс. Сто хиляди за Пол Бърг. И сто хиляди за мен. Искам също гаранции, че нищо лошо няма да се случи на дъщеря ми, на Холи Левет, на Таня Акосела и на бившата ми жена. Ясен ли съм?

— Тези гаранции могат много лесно да бъдат дадени.

— Не забравяй и сватбата ми. — Гласът на Таня ги сепна. Тя излезе от сянката на едно дърво наблизо и пристъпи към тях.

— Моля? — заекна Грек, който сякаш не я виждаше на фокус.

— Малка шегичка между мен и доктор Гадис — обясни тя, също на безупречен руски; за един безумен миг Гадис си каза, че двамата с Грек работят в тандем. — Ще се женя — поясни тя. — Ако раздавате пари, бих желала да се включа. Няма ли да ни запознаеш, Сам?

Стъписан, Сам заекна:

— Това е Александър Грек…

— Много добре знам кой е — прекъсна го Таня. — Както и приятелчето му в мерцедеса ей там — посочи тя с палец през рамо към Тайт стрийт. — Всъщност точно в този момент един мой колега му иска документ за самоличност. — Това беше лъжа, но за пред Грек свърши работа: маската на безразличие внезапно се пропука.

— Какво става тук? — поиска да знае той.

— Става това, че ще изпълниш точно каквото иска от теб доктор Гадис. Ще му дадеш петстотин хиляди лири. В замяна доктор Гадис ще ти гарантира, че копието от записа, с което разполага, никога няма да бъде показано публично или предоставяно на когото и да било, докато е жив. Нали така, доктор Гадис?

Гадис имаше чувството, че някакъв оловен похлупак се вдигна от гърба му.

— Именно — отвърна той.

Грек пристъпи от крак на крак, после издаде хълбоците си напред. Чувстваше се видимо неловко. Колкото и да се опитваше да си придава невъзмутим вид, приличаше на алпинист, който се хлъзга надолу по скалата, напразно опитвайки се да се задържи с нокти.

— Ще трябва да ни дадеш касетата.

— Добре — отвърна Гадис с престорен непукизъм. — Само че няма да ти свърши кой знае каква работа. Направил съм няколко копия. Всяко се съхранява на сигурно място. Ако нещо се случи с мен, хората, на които съм ги поверил, ще изпратят записа с Платов на медиите.

Грек го погледна в очите, усетил, че лъже.

— Че кога успя да ги направиш? — попита той, твърдо решен да си възвърне част от наранената гордост. — Много се съмнявам, че казваш истината. Допускам, че единственото копие от касетата в момента е на дъното на една пощенска кутия на 500 метра от мястото, където се намираме. С други думи, блъфираш.

— Пробвай, да видим — отвърна Гадис.

Покрай тях мина влюбена двойка. Момичето имаше кръв на горната си устна и се подпираше на ръката на приятеля си. Гадис се вгледа и видя, че кръвта всъщност е червено мънисто от пиърсинг. Това го накара да се усмихне.

— Нещо смешно? — подразни го Грек. В този момент телефонът му иззвъня и той посегна към вътрешния си джоб. Таня и Гадис застанаха нащрек. Но той спокойно разкопча палтото си, бръкна бавно в джоба и извади телефона. — Спокойно! Вие какво си помислихте, че ще ви застрелям? Толкова ли е ниско мнението ви за мен?