Чарльз Камминг - Шесторката от Кеймбридж

Като студенти през 30-те години на миналия век в Тринити Колидж, Кеймбридж, Ким Филби, Антъни Блънт, Гай Бърджес, Доналд Маклейн и Джон Кеърнкрос са вербувани от Москва за агенти на НКВД и оттогава са известни като „Петорката от Кеймбридж“.

Впоследствие Бърджес постъпва на работа последователно в Би Би Си и Форин Офис. Маклейн, който е син на виден депутат от Либералната партия, също става дипломат и е изпратен като първи секретар в английското посолство във Вашингтон, където служи от 1944 до 1948 г. Филби постъпва в Тайната разузнавателна служба, по-известна като МИ6. Блънт, световен капацитет по творчеството на Никола Пусен, работи за МИ5 до 1945 г., след което е назначен за официален оценител на Кралската картинна колекция. През Втората световна война Джон Кеърнкрос работи като анализатор към Националния център по криптология в Блечли Парк. И петимата успяват да предадат огромни количества секретни документи на водещите си офицери от НКВД.

През май 1951 г. Бърджес и Маклейн се качват на един ферибот в английското пристанище Саутхамптън и се прехвърлят в Съветския съюз. Бягството им се превръща в международна сензация. Двамата са получили тайно известие от Блънт и Филби, че МИ5 се готви да разобличи Маклейн като предател. Четири години по-късно Филби свиква пресконференция, на която отрича да е бил т.нар. „трети“, и бива официално оправдан в парламента от външния министър на Обединеното кралство Харолд Макмилан, след което продължава да предоставя информация на МИ6. След още седем години, вече като журналист в Ливан, той се качва на борда на съветски товарен кораб в Бейрут и тихомълком е откаран в Москва. До ден-днешен британското разузнаване не може да се отърси от травмата от неговото предателство.

Кеърнкрос е идентифициран като съветски агент през 1952 г., но участието му в Петорката от Кеймбридж е прикрито по указания от най-високо място. През 1964 г. Блънт също прави пълни самопризнания, в замяна на което получава имунитет срещу съдебно преследване. През 1979 г. Маргарет Тачър признава пред парламента, че сър Антъни Блънт, един от стълбовете на британския елит, е бил съветски шпионин в продължение на повече от трийсет години. Внезапно МИ5 и МИ6 се виждат изправени пред поредното кръвопускане.

Гай Бърджес умира от алкохолизъм през 1963 г. в Москва. Маклейн, който получава дипломатически пост в съветското Външно министерство, живее до 1983 г. През същата година Блънт, лишен от рицарското си звание, умира в дома си в Лондон. Пет години по-късно Ким Филби е погребан с пълни държавни почести от съветските власти. Кеърнкрос, който междувременно живее в Италия, Тайланд и Франция, умира чак през 1995-а, пет години след като Олег Гордиевски потвърждава самоличността му като „петия от Кеймбридж“.

Вербуването на кеймбриджките шпиони се смята и до днес за най-успешното „проникване“ от страна на чуждо разузнаване в историята на шпионажа. В Русия петимата от Тринити Колидж са известни просто като „Великолепната петорка“.

ЧК, Лондон, 2010 г.

— Умрелият всъщност не беше напълно умрял. Хем жив, хем не съвсем. Това е положението.

Калвин Съмърс, който работеше като медицинска сестра, застана неподвижно до ръба на тясната пътека за теглене на лодки по протежение на канала и хвърли поглед зад гърба си. Беше дребен човечец, вечно нацупен като дете. Гадис се спря до него.

— Разправяй нататък — подкани го той.

— Беше през зимата на 1992 година, обикновена понеделнишка февруарска вечер. — Съмърс извади от джоба си ябълка и я захапа, предъвквайки спомените си. — Името на пациента беше Едуард Крейн. В картона му пишеше, че е на седемдесет и шест, но никой от нас не знаеше кое при него е истина и кое измислица. На мен ми изглеждаше поне с десет години по-млад. — Двамата отново крачеха напред, ботушите им потъваха в разкаляната земя. — Ония очевидно бяха решили, че е най-добре да бъде приет през нощта, когато болницата работи с намален персонал.

— Кои са „ония“? — попита Гадис.

— Ченгетата. — Една зеленоглава патица литна над канала; от крилете й се ръсеха златисти капки вода, докато завиваше срещу слънцето. — Крейн бе докаран на носилка в безсъзнание малко след десет вечерта на трети февруари. Бях подготвен за пристигането му. Аз винаги съм подготвен. Той не мина през приемно отделение, а бе откаран направо в единична стая. В картона му пишеше, че няма роднини и че не бива да бъде съживяван в случай на спиране на сърдечната дейност. В което няма нищо необичайно. Доколкото ни беше нужно да знаем, той беше най-обикновен старец в напреднал стадий на рак на панкреаса. При острата чернодробна недостатъчност и общата интоксикация на организма му оставаха часове живот. Поне това беше историята, която ни пробутаха от МИ6.