Чарльз Камминг - Шесторката от Кеймбридж

До момента с това се изчерпваше цялата рекламна кампания на книгата. Гадис не се интересуваше особено от култивирането на имидж за пред публика. Преди четири години например той бе издал биография на Троцки, която впоследствие бе получила възторжени отзиви от Радио 4. Един предприемчив млад телевизионен продуцент го бе поканил на пробни снимки за документална телевизионна поредица на тема „Великите революционери“. Гадис му отказа. Защо ли? Защото му се бе сторило, че това ще му попречи да прекарва достатъчно време с дъщеря си Мин, тогава още бебе, и ще го откъсне от студентите му. Според приятелите и колегите му тогава се бе разминал с голям шанс в живота си. „Какъв беше смисълът, увещаваха го те, да си университетски професор в Англия през XXI век, ако не се появиш по Четвърти канал на Би Би Си? Помисли си само за връзките, които можеш да си създадеш. Помисли за парите.“ С мъжествения си, небрежно нахакан външен вид Гадис би бил идеален телевизионен водещ, но твърде много ценеше личното си пространство и не желаеше да изоставя академичната си кариера, на която толкова държеше, заради „съмнителното удоволствие да видя физиономията си по телевизията“. Решението му се дължеше отчасти и на инат, но д-р Сам Гадис виждаше себе си преди всичко като преподавател. Той вярваше в неоспоримата теза, че ако един млад човек е достатъчно късметлия, за да прочете подходящите книги в подходящото време, напътстван от подходящ учител, това би променило живота му веднъж завинаги.

— Та с какво е интересен за нас Сергей Платов? — попита той. Управителят на „Донт“ бе преценил, че едва ли някой заблуден минувач ще влезе в книжарницата, за да заеме още един от трийсетината празни стола, и го бе помолил да започва. — Грешник ли е той или светец? Носи ли Платов лична вина за войната в Чечня, за убийствата на журналисти, критикуващи режима му? Или е държавник, възстановил мощта на Майка Русия, спасил родината си от упадък и корупция?

От негова гледна точка въпросът беше чисто риторичен. Платов беше петно върху националния характер на Русия, граничен социопат, който за по-малко от десет години бе заличил всякаква възможност за демократизация на страната си. Бивш шпионин от КГБ, той лично бе одобрявал убийства на руски граждани на чужда територия, бе държал цели държави от Източна Европа заложници на руските газови доставки, бе давал указания за физическото премахване на журналисти и защитници на човешките права, дръзнали да критикуват режима му. Една такава журналистка — Катерина Тихонова — беше добра приятелка на Гадис. Двамата си бяха писали повече от петнайсет години и се срещаха при всяко негово пътуване до Москва. Катерина бе застреляна в асансьора на жилищния си блок преди три години. Впоследствие никой не бе арестуван за убийството й — аномалия, която Сам изобличаваше в книгата си.

Той хвърли поглед на бележките пред себе си.

— Историята ни казва, че Сергей Платов е майстор на оцеляването , издънка на такива майстори.

— Какво имате предвид?

Матроната от Хампстед беше заела позиция на първия ред и вече задаваше въпроси. Гадис я възнагради с търпелива усмивка, която постигна допълнителната цел да я накара да се засрами, че го е прекъснала.

— Имам предвид, че семейството му е оцеляло през най-страшните ексцесии, които Русия на двайсети век е могла да измисли. Дядото на Платов е работил като готвач при Йосиф Сталин и е оцелял, за да разказва спомени. Това само по себе си е чудо. Баща му е бил един от четиримата останали живи от взвод, съставен от 28 бойци, чиито позиции били издадени на немците при Кингисеп през 1941-ва. Сергей Спиридонович Платов е трябвало да бяга из пущинаците и е оцелял, дишайки през тръстиково стъбло, легнал на дъното на плитко езеро. Шон Конъри изпълнява същия номер в „Доктор Но“.

Някой се засмя. Откъм улицата се носеше глухото боботене на забързани коли. Сам Гадис гледаше вторачено във вглъбените кимащи лица.

— Чували ли сте за ленинградската обсада? — попита той. Не беше възнамерявал да се отклонява натам, не и тази вечер, но в колежа многократно бе изнасял лекции по темата, а и публиката в „Донт“ имаше твърде заинтригуван вид. Управителят на книжарницата, застанал до вратата, кимаше ентусиазирано. — Това се случва през зимата на 1942 година. Минус двайсет през нощта. Три милиона души живеят в този град, обсаден от германските войски; от тях един милион са жени и деца. — Матроната зяпна от вълнение. — Храната е толкова малко, че всеки ден по пет хиляди души умират от глад. Целите запаси от брашно на Ленинград са унищожени от немските запалителни бомби. Разтопена от пожарите захар попива в пръстта около складовете „Бадаев“. Хората са толкова изгладнели, че са готови да копаят замръзналата земя, за да извличат захарта и да я продават на черния пазар. Пръстта от горния еднометров слой се продава за сто рубли чашата, тази от един метър по-надолу — за петдесет.