Чарльз Камминг - Шесторката от Кеймбридж

Чу се звънец, боботенето на колите внезапно се усили. Вратата на книжарницата се отвори и вътре влезе млада жена. Черна коса до раменете, кожени ботуши до коляното с натъпкани в тях сини джинси; фигура, каквато един разведен университетски преподавател, изпил три чаши совиньон блан, нямаше как да не забележи и фотографира с очи, дори ако в момента представяше собствената си нова книга. Жената прошепна нещо на управителя, улови за миг погледа на Сам и после седна на един от задните столове.

Гадис съжали, че не си бе донесъл реквизита. В колежа ежегодната му лекция за обсадата на Ленинград преминаваше пред претъпкана аудитория и беше същински спектакъл, който всеки студент с интерес към руската история бе длъжен да види поне веднъж. Гадис неизменно започваше лекцията си, застанал зад маса, върху която бяха наредени няколко филии бял хляб, половин килограм говежда кайма, купичка мюсли, малка чашка олио и три бисквити.

— Ето — казваше той пред затаилата дъх аудитория — какво ви се полага за следващия месец. Това е всичко, което един пълнолетен жител на Ленинград е имал право да получи срещу купоните си в началните години на Втората световна война. Спомнете си го следващия път, когато сте на разтоварваща диета след новогодишното преяждане. — Лекцията се падаше през първите седмици на януари и шегата на Сам обикновено предизвикваше вълни от гузен смях. — Но порадвайте му се, докато го имате. — Объркани погледи от първия ред. Чинийка след чинийка, купичка след купичка, Сам изсипваше храната на пода, докато на масата оставаха само десет филийки изсъхнал бял хляб. — В разгара на обсадата хлябът е бил, кажи-речи, единствената храна, която хората са можели да получат, а хранителната му стойност е била практически равна на нула. Не, жителите на Ленинград не са се глезили с топли франзели или с пълнозърнест италиански хляб. Този хляб — ръцете му вдигаха една филия и я разкъсваха на дребни залчета, сякаш щеше да храни патиците в езерото — е направен основно от дървени стърготини или от преметеното по пода в мелницата. Ако сте късметлии и работите в завод, ви се полагат 250 грама седмично. Колко са 250 грама? — Сам вдигаше шест филийки от хляба и ги подаваше на един от студентите на първия ред. — Горе-долу толкова. Ала ако не работите в завода — три от филийките се връщаха на масата, — получавате само 125 грама. Освен това бих ви посъветвал да не сте млади — продължаваше той, този път с алюзия за Нийл Кинок, онзи британски политик от минали десетилетия, когото повечето от студентите му едва ли помнеха. — Съветвам ви да не се разболявате. Съветвам ви и да не остарявате, не и в Ленинград през 1942 година. В противен случай — сега той вдигаше последните три филии хляб от масата и ги хвърляше на пода — в противен случай най-вероятно ще умрете от глад. — Той изчакваше думите му да стигнат до съзнанието на публиката, преди да нанесе своя coup de grace . — Не е желателно също така да сте и университетски преподаватели и интелектуалци. — Нова вълна от гузен смях. — Защото другарят Сталин не долюбва такива като нас. Според него университетските преподаватели, интелектуалците могат да изпукат от глад.

Красивата жена с високите ботуши го гледаше съсредоточено. На този етап от лекцията си в колежа обикновено Сам молеше някой доброволец от публиката да свали обувките си, които поставяше на масата до останалия реквизит, докато в същото време вадеше от джобовете на сакото си стръкчета трева и парченца дървесна кора. Ако не бяха санитарните власти, като нищо би донесъл и някой умрял плъх или дори прегазено улично куче. Защото с това се бяха изхранвали жителите на Ленинград, след като германците бяха затегнали примката около града им: треви и кора от дървета, варени кожени обувки, мърша от плъхове и улични кучета. Канибализмът процъфтявал. Тук-там изчезвали малки деца. Замръзналите човешки трупове по улиците мистериозно оставали без ръце и крака. По пазарищата на изнемощелия град се продавали пелмени, които обикновено съдържали конско месо, но нерядко и човешко.

Тази вечер обаче Сам бе решил да не усложнява нещата. Той разказа за лелята и първия братовчед на Платов, оцелели след тригодишен престой в германски концлагер на брега на Балтийско море. Описа как веднъж лелята, изпаднала в безсъзнание от глад, дошла на себе си едва на гробищата, малко преди някакви хора да я погребат, понеже я мислели за умряла. Към осем часа прочете кратък откъс от новата си книга за ранните години на Платов като офицер в КГБ и към осем и петнайсет публиката вече му ръкопляскаше, а той даде думата за въпроси. Поантата на лекцията му бе да докаже, че при сегашното си ръководство Русия бе на път да се върне към някогашния тоталитаризъм, но е част от мозъка си обмисляше как да покани момичето с високите ботуши на ресторант по-късно същата вечер.