Чарльз Камминг - Шесторката от Кеймбридж

Гадис кимаше. Той прекрасно виждаше къде е проблемът. За съжаление не му идваше отвътре да бълва бестселъри за дванайсет месеца на парче. Понякога толкова време му бе нужно, за да подготви една-единствена лекция за студентите в колежа. В пристъп на безумие, докато Патърсън си бе надянал очилата, за да прегледа менюто с десертите, той си представи как кара такси нощем, за да събере нужните му пари.

И тогава се сети за Холи Левет.

— А какво ще кажеш за КГБ?

— Какво за КГБ? — Патърсън вдигна глава от менюто и се огледа с престорена уплаха. — Да не са тук !

Гадис се усмихна на шегата му. Някакво момченце премина покрай масата им и изчезна към тоалетните на долния етаж.

— Нещо като история на съветското и руското разузнаване — каза той. — Нещо за шпиони и тъй нататък?

— Роман с продължение, така ли?

— Ако държиш…

Патърсън погледна над половинките очила като баща, обзет от основателни съмнения в зрелостта на любимия си син.

— Аз лично не те виждам като романист, Сам — каза той. — Белетристиката не е за теб. Ще ти отнеме прекалено дълго време, за да завършиш ръкописа. По-добре мисли в посока на историческо есе, което да се поддава на екранизация като телевизионен сериал, документален филм с елемент на повествование и ти да си повествователят. Ако ти се правят сериозни пари, трябва да подходиш сериозно към имиджа си. В днешно време няма място за учени сухари. Вземи пример от Саймън Шама. Търси начини да разшириш амплоато си. Винаги съм смятал, че си роден за водещ на телевизионно предаване.

Гадис се опита да скрие мислите си зад чашата с вино. Може би беше дошло време. Мин беше в Барселона. Той беше напълно разорен. Какво толкова имаше да губи, ако приемеше да се покаже по телевизията?

— Е, добре. Като човек вътре в нещата, какво ще ме посъветваш?

Патърсън незабавно изпълни желанието му.

— Ами ако ще пишеш за Русия, в никакъв случай не зачеквай чеченската тема. Хората пет пари не дават за Чечня. — Той прекъсна за миг, колкото да си поръча „едно тъъъничко резенче тирамису, ама ей толкоз тънко“, после продължи: — Същото важи и за Горбачов, и за Елцин, и за негово себичие, блаженопочившия Солженицин. Това е дъвкано, дъвкано, та не е останало нищо. Вече си писал за Платов, Чернобил е интересен колкото ланския сняг, така че… абе дръж се за шпионите. Но гледай да има повече отровни чадъри, тайни заговори на КГБ за премахването на Рейгън или Тачър, неопровержими доказателства, че Лий Харви Осуалд е незаконно дете на Рудолф Нуреев и Светлана Алилуева. Нещо, което да накара „Дейли Мейл“ да плесне физиономията ти на първа страница. С една дума: сензация .

Гръцкият бизнесмен току-що се бе признал за окончателно победен от купичката с ризото. Гадис се чувстваше едновременно поласкан и озадачен, че Патърсън го смята способен на подобни епохални разкрития. Но се боеше, че кутиите на Холи Левет можеха да се окажат пълни с постни клюки, измислици и фантасмагории от руския подземен свят. А за момента, освен с тези кутии той не разполагаше с нищо друго.

— Наемам се да го направя — каза накрая той.

— Много добре. — Патърсън подсвирна радостно, наблюдавайки пристигането на тирамисуто. — Така. А сега какво ще кажеш за по едно кафе?

Осем часа по-късно Гадис отиде на вечеря в дома на Шарлот Бърг в Хампстед. Двамата с Шарлот бяха състуденти от Кеймбридж, навремето бяха живели на квартира в един и същ апартамент и за кратко време бяха станали гаджета, преди той да се ожени. Бивш военен кореспондент, тя още носеше белезите от Босна, Руанда и Западния бряг под измамното лустро на светска дама с леко повехнал чар. Докато вечеряха печено пиле, приготвено от съпруга й Пол, Шарлот сподели подробности за новия си проект — журналистическо разследване, което се бе договорила да продаде на „Сънди Таймс“ и което според нея щеше да предизвика най-големия политически скандал на десетилетието.

— Ще бъде сензация — заяви тя.

Гадис си отбеляза наум, че в рамките на един ден за втори път чуваше тази дума.

— Каква по-точно?

— Е, ако ти кажа сега, няма да е никаква сензация, нали така?

Това беше част от играта. Както често се случва между добри приятели, Шарлот и Сам бяха и съперници, които ревниво се дебнеха. Тяхното съперничество беше на професионална основа, чисто интелектуално и двамата никога не го вземаха много на сериозно.

— Какво си спомняш за Мелита Норуд? — попита го тя.

Сам погледна през масата към Пол, който съсредоточено обираше остатъците от соса в чинията си с парченце франзела. Норуд беше известна като „бабата шпионка“, разконспирирана през 1999 г., която през 40-те и 50-те години на миналия век бе издавала на Съветите ядрените тайни на Великобритания.