Чарльз Камминг - Шесторката от Кеймбридж

В апартамента й сякаш беше паднала бомба — навсякъде се въргаляха вестници, книги, цели течения на „Ню Йоркър“; по пода не можеше да се стъпи от недопити чаши вино, пепелници, преливащи от стари угарки марихуана и смачкани цигарени кутии. Кухненската мивка беше пълна с мръсни чинии, в спалнята по леглото и столовете бяха натрупани повече дрехи, завивки, постелки и килимчета, отколкото бе виждал през целия си живот. Нещо в обстановката му напомняше на собственото му жилище, което след раздялата с Наташа се бе превърнало в лабиринт от купчини книги с меки корици, менюта от ресторанти, които предлагаха храна за вкъщи, и кутии с дискове. При Гадис идваше чистачка от Беларус, но тя имаше наченки на артрит и прекарваше времето си при него в разкази за живота в Минск след падането на комунизма.

Докато събираха материалите за КГБ, двамата с Холи се бяха озовали в мазето на сградата, където Катя Левет бе изпълнила до краен предел цял огромен шкаф с безброй ненадписани кутии. Нужен им бе повече от час, за да открият съответните папки и да ги пренесат до колата на Гадис. Но и сега Холи не беше сигурна, че са открили всички материали.

— Все пак е нещо като за начало, нали? — каза тя. — Нещо, за което да се захванеш.

— Откъде е всичко това? — попита той.

Самият обем на материалите в мазето подсказваше, че или Катя Левет бе имала здрави връзки в шпионските среди, или цял живот бе събирала безполезна информация от втора ръка. Гадис я бе проверил в „Гугъл“, но повечето от статиите под нейно име бяха рецензии за книги или хвалебствени профили на средноешелонни бизнес фигури в Англия и Америка. В нито един момент от живота си тя не бе работила като щатен сътрудник към авторитетно издание.

— Мама беше в приятелски отношения с много руски имигранти в Лондон — обясни Холи. — Олигарси, бивши шпиони от КГБ. Вероятно познаваш повечето от тях.

— Не лично.

— Навремето беше имала и гадже. Някакъв тип от МИ6. Може би голяма част от тези неща е по негова линия.

— Искаш да кажеш, че чрез него е изтичала информация от службите?

Холи кимна и извърна поглед. Явно криеше нещо, но Гадис още не я познаваше достатъчно, за да я притисне за повече подробности. Той вече бе доловил по някои нейни недомлъвки, че отношенията между майка и дъщеря са били обтегнати, но реши да изчака истината да се разкрие постепенно.

Той закара кутиите вкъщи — цели петнайсет — и ги струпа на пода в стаята на Мин, като мислено си обеща до няколко дни да прегледа какво съдържат. И вероятно щеше още на другия ден да се обади на Холи, ако не беше неприятната изненада, която пристигна с пощата в понеделник.

Писмата бяха две. Първото беше в издайнически кафяв плик с надпис Данъчни и митнически служби и съдържаше предупреждение за просрочено данъчно задължение. По-конкретно, Сам дължеше на държавата 21 248 лири, което надвишаваше точно с 21 248 лири баланса по банковата му сметка. При неплащане на пълната сума до средата на октомври, се казваше още в писмото, държавата си запазва правото да я изиска по съдебен ред. Междувременно върху дълга се трупаше наказателна лихва от 6,5% годишно.

Вторият плик, адресиран с почерка на бившата му съпруга, беше с испанска марка и в горния ляв ъгъл имаше кафеникаво петно, което Сам отдаде на невнимателно боравене с пълна чаша café con leche .

Самото писмо беше написано на машина.

Драги Сам,

Съжалявам, че се налага да ти пиша, вместо просто да ти звънна по телефона, но Серхио и Ник ме посъветваха такива неща да се вършат официално.

Серхио беше адвокатът. Ник — новият й приятел, с който живееше в Барселона.

Положението е такова, че двамата с Н. се нуждаем отчаяно от пари заради ресторанта и ми трябва повече помощ за учебните такси. Отчитам, че досега си бил повече от щедър към мен, но не съм в състояние да осигуря моята половина от вноските нито за този срок, нито за следващия. Има ли някаква възможност да ми помогнеш? Мин обожава училището си и вече е страхотно добра по каталунски и испански. Последното нещо, което ти и аз бихме желали, е да я отпишем и лишим от компанията на приятелчетата й. Другото училище е на километри от нас и при това е ужасно по причини, които не ми се иска да излагам пред теб, толкова са потискащи. (Чувам всякакви истории: за тормоз на по-големите ученици над по-малките, за расизъм по отношение на индийчета, дори за някакъв инцидент на детската площадка, който бил покрит от училищната управа.) Разбираш за какво става въпрос.