Дейвид Роуз - Похищението

— Предимно с администрация — отговори тя. — Мразех я.

— Но вече сте се върнали към полевата работа в областта на човешките права, така ли?

Морган се усмихна. Чувстваше се горда въпреки странното положение.

— Да. И честно казано, много ми харесва. Идеално ме устройва. Децата поотраснаха, а аз искам да пътувам, но немного често. В момента работата ми е да наблюдавам ФАТАХ и ХАМАС в ивицата Газа. Няма нужда да ви казвам, че тези организации не са образец за спазване на човешките права.

Лицето му не издаваше нищо.

— Излишно е да ви казвам, че в Газа е много опасно. Сигурна ли сте, че знаете какво правите?

— Да, излишно е. Наистина. Трябва да съм там само за два дни, а на място има хора, които ще се погрижат за мен. Работата е там, че вчера ме спряха в Ерес. Нямам представа защо, а служителите не ми казаха кога ще ме пуснат. Бих могла да си кротувам в Тел Авив, докато някой по-добре платен от мен разреши проблема, но наистина е важно да се прибера у дома преди началото на следващата седмица.

— Не разбирам. Нали сте държавен служител? Отседнали сте в хубав хотел, времето е чудесно. Децата сигурно ви липсват, но те ще се справят още няколко дни, а подозирам, че като всяка работеща майка се нуждаете от почивка. Защо не си купите интересна книга и не се излегнете на брега? Или разгледайте забележителностите. Ходили ли сте в Йерусалим или в Негев? Може дори да отидем заедно. Ще пътуваме с моята кола, ще ми е приятно да ви разведа.

Морган пое дълбоко въздух.

— Много би ми допаднало. И преди сигурно бих се съгласила. Обаче сега не е толкова просто. Вижте, сигурна съм, че ще ви прозвучи жалко, но повярвайте ми, не е. През следващата седмица е пролетната ваканция на децата. Наистина ми се иска да си бъда у дома с тях. Пък и ако не се прибера, Адам ще ме убие.

— Ще ви убие ли? Защото сте се прибрали няколко дни по-късно?

— Предстои му много важен ден. За пръв път през живота си ще прави устно изложение пред Върховния съд. Делата му винаги са важни — поне той така твърди пред мен, — но сегашното очевидно е от огромно значение за кариерата му. Ще трябва да посвети цялото си време на подготовката, а детегледачката ни в момента пише докторат — взема децата от училище и им приготвя вечеря, но няма да се съгласи да ги гледа, когато не са на училище. Затова, както вече ви казах, при обичайни обстоятелства бих почакала да отворят границата, но този път е различно. Казахте, че познавате много хора. Има ли начин да звъннете на някого и да накарате служителите в Ерес да обещаят да ме пуснат утре?

Бен-Меир помълча, преди да й отговори:

— Морган, не бих желал да ме запомните като причината за семейните си разногласия. Но давате ли си сметка колко е опасно? Газа е като врящ котел. Огромен брой хора са затворени на ограничено място без почти никакви възможности и пътища за бягство. Държим ги там с мълчаливата подкрепа на вашето правителство. Човек би казал, че сме създали лаборатория за културен екстремизъм, тенджера под налягане, в която ври омраза.

Този път й беше трудно да срещне погледа му, но отговори уверено:

— Да. Обаче има начини за ограничаване на опасността. Не съм неопитна в тези работи. А ако получа каквото искам, може би ще проявите интерес да се срещнем отново, когато се върна.

Определено му даде възможност да я попита за мисията й. Ала той изглежда нямаше да се възползва. И това я озадачи.

— Ще ми бъде много приятно да ми разкажете за посещението си, може би отново на вечеря — отговори той. — Както и да е. Наистина бих могъл да ви помогна и понеже ако останете тук достатъчно дълго, несъмнено ще успеете да отидете в Газа, не виждам защо да не съкратим чакането. Бъдете в Ерес в девет часа утре сутрин. — Бен-Меир вдигна чашата си и я чукна в тази на Морган. — Да вдигнем тост. За успеха на посещението ви в Газа. И най-вече, за вашето навременно и безопасно завръщане.

Докато пиеха безкофеиново еспресо, Морган разпита Бен-Меир за самия него. Той й каза, че прадядо му емигрирал в Палестина от Русия в началото на двайсетте години на миналия век, че съпругата му Рути е психолог и че имат двама синове, които служат в армията. Не каза нищо за сегашната си работа, нито за службата си в армията, и както бе очаквала, отказа предложението й да плати и дори да си разделят сметката. След това спря такси и я откара до хотела, където се сбогуваха със същата предпазлива официалност, с която бе започнала вечерта.

В хотелската стая Морган прегледа графика си. Затварянето на Ерес в събота означаваше, че ако успее да премине на следващата сутрин, в четвъртък, няма да може да напусне Газа до неделя. Обаче въпреки това можеше да успее вечерта да се качи на самолет на летище „Бен Гурион“. Което означаваше три нощи в Газа, а не две — мисъл, съпроводена от внезапна силна тръпка. Влезе в интернет и промени полетите си.