Ю Несбьо - Немезида

— Да не искаш да ми кажеш, че никой не изказа предположение, че всичките ни доброволно слухтящи плъхове, които залагат честта си, за да общуват всекидневно с най-гадните измамници в Осло, нашите свръхстарателни ченгета, които в девет от десет случая чуват слухове кой е карал колата, кой е носил чувалите с парите, кой е вардил на вратата — тези хора изведнъж дори не искат да отгатнат кой е бил?

— Напротив, опитаха се да отгатнат — възрази Ула. — Споменаха шест имена.

— Ами изплюй камъчето бе, човек.

— Проверих всичките. Трима са на топло. Наш разузнавач е забелязал по време на обира един около Двореца. Друг е в Патая в Тайланд, проверих. А шестият, когото всички споменаха, понеже по телосложение напомня на издирваното лице и обирът е извършен професионално, се казва Бьорн Юхансен от бандата „Твейта“.

— И?

Ула имаше вид на човек, който изпитва желание на часа да потъне вдън земя.

— Той е в болницата „Юлевол“. В петък са го оперирали от auris alatae.

— Auris alatae?

— Стърчащи уши — изстена Хари и изтри капка пот от веждата си. — Иваршон щеше да се пръсне от яд. Докъде стигна?

— Тъкмо подминавам 21 — гласът на Халвуршен ечеше между стените. В ранния следобед фитнесзалата в полицията оставаше само на тяхно разположение.

— Да не си минал напряко? — Хари стисна зъби и леко ускори въртенето на педалите. На неговия велоергометър вече се беше образувала вада от пот, а по челото на Халвуршен почти нямаше влага.

— Значи сте с празни ръце — констатира Халвуршен, дишайки равномерно и спокойно.

— Ако в края на срещата Беате не беше съобщила нищо ценно, не разполагаме с почти нищо.

— Какво каза тя?

— Тя използва компютърна програма, с чиято помощ създава триизмерно изображение на главата и лицето на крадеца, опирайки се на видеозаписа.

— С маска ли?

— Програмата черпи информацията от снимките. Светлина, сянка, вдлъбнатини, изпъкналости. Колкото по-плътно прилепнала е маската, толкова по-лесно е да се създаде изображението на лицето под нея. И въпреки всичко се получава само скица, но Беате ще я използва, за да провери дали съвпада със снимки на заподозрени.

— Това е програма за идентификация на ФБР ли? — Халвуршен се обърна към Хари и с известно задоволство установи, че петното от пот, започнало от емблемата на „Йоке & Валентинерне“ на гърдите му, сега е обхванало цялата тениска.

— Не, тя разполага с по-добра програма — обясни Хари. — Докъде стигна?

— 22. Каква е тази програма?

— Fusiform gyrus.

— Майкрософт? Епъл?

Хари потупа с показалец пламналото си чело.

— Общодостъпен софтуер. Намира се в темпоралния дял на мозъка и единствената му функция е да разпознава лица. Само това прави. На него дължим способността да различаваме между стотици хиляди човешки лица, но не сме в състояние да различаваме повече от дванадесет носорози един от друг.

— Носорози ли?

Хари присви очи и се опита да избегне стичащата се по лицето му пот.

— Това е само пример, Халвуршен. Но Беате Льон със сигурност е много специален случай. Нейният fusiform разполага с допълнителни гънки, благодарение на тях тя помни, така да се каже, всички лица, които е видяла през живота си. Нямам предвид само познати или хора, с които е разговаряла, а и лица зад слънчеви очила, минавали покрай нея в тълпи от хора на улицата преди петнадесет години.

— Бъзикаш ме.

— Ни най-малко.

Хари наведе глава, та дишането му да се поуспокои, и продължи:

— Известни са само няколкостотин човека с такава дарба. Дидрик Гюдмюнсон твърди, че в Полицейската академия Беате направила тест и ударила в земята няколко програми за идентифициране на хора. Момичето си е ходеща картотека за лица. Като те пита „къде съм те виждала?“, да знаеш, че не е трик за проверка.

— Боже мой. Какво прави в полицията? Искам да кажа, с такъв талант?

Хари повдигна рамене.

— Сигурно си спомняш разследващия полицай, застрелян по време на банков обир в квартал Рюен през осемдесетте?

— Твърде отдавна е.

— Намирал се по случайност наблизо, когато се получил сигналът. Пристигнал пръв на местопроизшествието, влязъл в банката невъоръжен, за да преговаря. Повалили го с автомат. Така и не заловиха крадците. По-късно в Полицейската академия сочеха гибелта му като пример как не бива да се постъпва по време на обир.

— Трябва да чакаш подкрепление, а не да се конфронтираш с крадците, за да не излагаш себе си, служителите на банката и дори крадците на ненужна опасност.