Ю Несбьо - Немезида

Ауне остави купчинката снимки.

— Защо винаги ми показвате тези потресаващи снимки, Хари?

— За да знаеш за какво става дума. Виж следващата.

Ауне въздъхна.

— Тук крадецът си е получил парите — обясни Хари. — Остава му само да избяга. Професионалист е, спокоен, целеустремен. Няма причина да плаши или принуждава някого да прави нещо. И все пак той избира да отложи бягството си с няколко секунди, за да застреля банковата служителка. Само защото шефът на банковия клон е изпразнил банкомата с няколко секунди по-бавно.

Ауне бъркаше чая, описвайки осмици с лъжичката.

— И сега се питаш какъв е мотивът му?

— Ами да. Винаги има мотив, но е трудно да разбереш от каква гледна точка да започнеш да търсиш. Правиш ли някакви асоциации?

— Сериозно личностно разстройство.

— Но той изглежда толкова разумен в останалите си постъпки.

— Личностното разстройство не означава, че си глупав. Хората с такива проблеми са също толкова способни, ако не и по-способни от останалите, да постигнат целта си. Всичко се свежда до желанието им да получат различни неща.

— А наркотиците? Има ли вещество, което превръща иначе нормален човек в агресивен убиец?

Ауне поклати отрицателно глава.

— Опиатите само засилват или отслабват наличните наклонности. Мъж, който бие жена си пиян, по принцип и в трезво състояние има желание да я удари. Извършителите на обмислени убийства като това тук почти винаги са силно предразположени към такъв тип агресия.

— Значи твърдиш, че този тип е напълно побъркан?

— Или предварително е отработил и заучил определен начин на действие.

— Какво значи това?

Ауне кимна.

— Помниш ли крадеца, когото никой не успя да залови, Раскол Баксхет?

Хари поклати отрицателно глава.

— Циганина — подсети го Ауне. — Години наред се носеха слухове за тази мистична личност, вероятно мозъкът на всички крупни грабежи на инкасови автомобили и парични централи в Осло през осемдесетте. Мина много време, докато полицията разбере, че такъв човек наистина съществува. Но дори и тогава не успяха да съберат доказателства срещу него.

— Сега ми просветна — каза Хари. — Все пак си спомням, че го заловиха.

— Не. Най-голямото постижение на полицията беше, че намери двама крадци, склонни да свидетелстват срещу него в замяна на намалени присъди, те обаче изчезнаха внезапно при мистериозни обстоятелства.

— Не е необичайно — отбеляза Хари и извади пакет цигари „Кемъл“.

— Необичайно е, ако са в затвора — възрази Ауне.

Хари подсвирна.

— Все пак си мисля, че попадна зад решетките.

— Прав си — съгласи се Ауне, — но не го хванаха. Той се предаде. Един ден неочаквано се появява на рецепцията на полицията и казва, че иска да признае куп стари грабежи. Настава, естествено, суматоха. Никой нищо не разбира, а самият Раскол отказва да обясни защо се предава. Преди да разгласят новината, ме викат да проверя дали е с всичкия си, дали самопризнанията му ще издържат в съда. Раскол се съгласил да разговаря с мен при две условия. Да изиграем партия шах — не ме питай откъде е знаел, че играя активно. И да му занеса френския превод на „Изкуството на войната“ 8 8 „Изкуството на войната“ — древна китайска книга за военната стратегия, за чийто автор се смята Сун Дзъ (544–496 пр.Хр.). — Бел.прев. .

Ауне отвори кутия с пури марка „Нобел Пети“.

— Поръчах да ми изпратят книгата от Париж и с кутия шах отидох в затвора. Пуснаха ме в килията му. Пред мен се появи мъж с вид на монах. Помоли ме да му заема химикалката си, започна да прелиства книгата и ми даде знак с глава да открия партията шах. Нареждам фигурите и правя началото на Рети 9 9 Рихард Рети (1889–1929) — известен австро-унгарски шахматист. — Бел.прев. — по този начин атакуваш противника едва когато централните позиции са заети; има ефект срещу играчи от среден калибър. Невъзможно е от един ход да се разбере какво съм намислил, но този циганин поглежда дъската над книгата, подръпва си брадата, поглежда ме с усмивка на опитен играч, отбелязва в книгата…

Проблясна сребърна запалка, с която Ауне запали пурата.

— … и продължава да чете. Аз се обаждам: „Няма ли да местиш?“ Виждам как си драска нещо в книгата с химикалката и отговаря: „Няма нужда. Сега пиша как ще протече играта, ход по ход. Накрая ще ми дадеш царя си.“ Обяснявам му, че няма как да знае това само след един ход. „Да се обзаложим ли?“ пита той. Опитвам се да подмина предложението с усмивка, но той настоява. И аз се съгласявам да заложа стотачка, за да го предразположа. Иска да види банкнотата — да я поставя до дъската така, че да я вижда. Вдига ръка, сякаш ще мести някоя фигура, и нещата започват да се случват със светкавична бързина.