Ю Несбьо - Немезида

— Не се главозамайвай, Хари. Иначе ще те ритна зад някое бюро и ще те заключа. Ясно?

— Разбрано, шефе.

Мьолер въздъхна.

— Утре сутринта имам среща с полицейския инспектор и шефа на криминалната полиция. Ще видим. Но не ти давам обещания. Чуваш ли?

— Брей, брей. Поздрави жена си, шефе.

На път към изхода Хари се обърна:

— Кориандърът е отляво на най-долния рафт.

Бярне Мьолер остана загледан в кошницата си, след като Хари излезе от магазина. Сега се сети за причината. Този алкохолизиран хулиган му беше симпатичен.

Хари кимна за поздрав на един от редовните клиенти и седна на масата под тесните изрисувани прозорци. На стената зад гърба му висеше голяма картина: огрян от слънце ден на площад, където разхождащи се мъже с цилиндри бодро поздравяват с жени с чадърчета. Контрастът с вечния есенен мрак и почти молитвената следобедна тишина в ресторант „Скрьодер“ не можеше да бъде по-ярък.

— Радвам се, че успя да дойдеш — обърна се Хари към пълничък мъж, разположил се вече на масата.

Веднага личеше, че не е от редовните посетители на заведението. Не заради сакото от туид или папийонката на червени точици, а защото бъркаше чай в бяла чаша, поставена върху покривка с миризма на бира и покрита с дупки от загасени по нея цигари. Случайният гост, психологът Столе Ауне, един от най-добрите в страната, се славеше като специалист, който създава много положителни емоции на полицията в Осло, но понякога и грижи, защото притежаваше чувство за почтеност и бранеше своята независимост. На съдебен процес никога не се произнасяше за неща, за които няма стопроцентово научно доказателство. А понеже в психологията почти не съществуват абсолютно доказуеми факти, често от свидетел на прокуратурата той се превръщаше в най-добрия приятел на защитата, понеже посетите от него съмнения бяха добре дошли за подсъдимия. Като полицай Хари често се възползваше от експертизите на Ауне. В случаите на убийство вече го смяташе за свой колега. А като алкохолик Хари се бе доверил изцяло на този благ, интелигентен и симпатично арогантен мъж и в критичен момент би могъл да го нарече дори приятел.

— Значи това ти е убежището? — попита го Ауне.

— Да — отвърна Хари и повдигна вежда към Мая на бара, която реагира на мига и изчезна във вратата към кухнята.

— И какво носиш?

— Червена люта чушка.

По носа на Хари се търколи капка пот, задържа се за миг на върха му и капна върху покривката. Ауне погледна учудено мокрото петно.

— Лош термостат — обясни Хари. — Бях на тренировка.

Ауне сбърчи нос.

— Като лекар би трябвало да аплодирам, но като философ поставям под въпрос идеята да подлагаш тялото си на такива изпитания.

Пред Хари се озоваха метална кана и чаша.

— Благодаря ти, Мая.

— Чувство за вина — констатира Ауне. — Както когато се проваляш, Хари. В твоя случай алкохолът не е бягство, а оптимален начин да се самонаказваш.

— Мерси, и преди си ми поставял тази диагноза.

— Затова ли тренираш така усилено? Гузна съвест ли имаш?

Хари вдигна рамене.

Ауне понижи глас.

— За Елен ли мислиш?

Хари вдигна рязко очи и срещна погледа на Ауне. Бавно поднесе чашата с кафе към устните си и отпи бавно, преди да я остави обратно с гримаса:

— Не, не е заради случая с Елен. Стигнали сме до кривата круша и не защото не работим здраво, убеден съм. Все нещо ще се появи, само трябва да проявим търпение.

— Чудесно — кимна одобрително Ауне. — Не си виновен за убийството на Елен. Придържай се към тази мисъл. И не забравяй, че според всичките ти колеги истинският извършител е заловен.

— Може би. А може би не. Тя е мъртва и няма как да ни даде отговор.

— Не позволявай да се превърне във фикс идея, Хари — Ауне пъхна два пръста в джоба на сакото си и извади сребърен часовник. Хвърли му бърз поглед. — Но едва ли искаш да говорим за чувството ти за вина.

— Не — Хари измъкна куп снимки от вътрешния си джоб. — Искам да знам какво мислиш по въпроса.

Ауне пое снимките и започна да ги разглежда една по една.

— Изглежда като банков обир. Не мислех, че е в ресора на Отдела за борба с насилието.

— Ще видиш обяснението на следващата снимка.

— Тази ли? Той показва показалец на камерата.

— О, не, виж следващата.

— Ау. Да не би да я…

— Да, не се вижда огън, понеже е АГЗ, но току-що е натиснал спусъка. Както виждаш, куршумът тъкмо е влязъл в челото на жената. На следващата снимка е излязъл от задната страна на главата й и се е забил в дървената част до стъклото на гишето.