Ю Несбьо - Немезида

Иваршон кимна:

— Благодаря.

— Нямаше защо — прошепна Хари на Вебер.

Заглавието на следващия лист бе ВИДЕОАНАЛИЗ.

Иваршон сложи капачката на флумастера. Беате преглътна с мъка, изкашля се, отпи глътка вода и пак се изкашля. Най-после заговори с поглед, забит в масата:

— Измерих височината…

— Говори малко по-високо, ако обичаш, Беате — лъсна усмивката на влечуго.

Беате продължаваше да кашля.

— Измерих ръста на крадеца от видеозаписа. Метър и седемдесет и девет сантиметра. Съгласувах го с Вебер, той е съгласен с мен.

Вебер кимна.

— Чудесно! — извика Иваршон с прекомерен ентусиазъм, дръпна капачката на флумастера и отбеляза: ВИСОЧИНА 1,79.

Беате продължи да говори на масата:

— Току-що разговарях с нашия анализатор на гласове от Научно-технически университет в Тронхайм. Изслушал е внимателно петте думи на английски, казани от крадеца. Той… — Беате хвърли боязлив поглед към Иваршон, седнал с гръб към нея в готовност да записва, каза, че качеството на записа е твърде лошо. Не може да го анализира.

Иваршон отпусна ръка. В същия момент слънцето се изгуби зад облак и големият светъл правоъгълник на стената избледня. В залата настъпи пълно мълчание. Иваршон си пое въздух и нападателно се залюля на пръсти.

— За щастие оставихме козовете за накрая.

Началникът на Отдела по грабежите отгърна на следващия лист върху дъската. РАЗУЗНАВАЧИ.

— На хората извън нашия отдел следва да обясня, че разузнавачите са винаги сред първите, които привикваме при разглеждане на видеозапис от обир. В седем от десет случая добрият запис разкрива кой е извършителят, ако е стар познайник на полицията.

— Дори и ако е маскиран ли? — попита Вебер.

Иваршон кимна:

— Добрият разузнавач ще разпознае стария ни познайник по телосложението, езика на тялото, гласа, начина му на изказ по време на обира, по всички детайли, които не могат да се скрият под маската.

— Не е достатъчно обаче само да знаем кой е — намеси се Дидрик Гюдмюнсон, заместникът на Иваршон. — Необходими са ни…

— Именно — прекъсна го Иваршон. — Трябват ни доказателства. Дори крадецът да каже името си буква по буква пред охранителните камери, докато е маскиран и не е оставил улики, не разполагаме с нищо от юридическа гледна точка.

— И колко от тези седем разпознати крадци са осъдени? — попита Вебер.

— Някои — отвърна неопределено Гюдмюнсон. — И все пак е за предпочитане да знаем кой е извършил обира, дори и да остане на свобода. Така научаваме как действа, какви методи използва. И го залавяме следващия път.

— А ако няма следващ път? — намеси се Хари. Той забеляза как дебелите вени над ушите на Иваршон се разшириха, когато се засмя.

— Драги ми експерте по смъртните случаи — подхвана Иваршон, все още шеговито. — Ако се огледаш, ще забележиш как всички се подсмихват. Защото крадец, веднъж нанесъл успешен удар, винаги — винаги — се пробва пак. Това е основна закономерност при обирите.

Иваршон погледна през прозореца и си позволи пак да се засмее, преди да се завърти рязко на пети и да се обърне.

— Да кажем, че приключихме с обучението. Да видим сега имаме ли някого на прицел. Ула?

Ула Ли погледна Иваршон. Поколеба се дали да стане, или не, но накрая реши да остане седнал.

— И така, през уикенда бях дежурен. Получихме коригираното видео в осем в петък вечерта и аз извиках разузнавачите на смяна да разгледат записа в House of Pain. Онези, които бяха в почивка, свиках в събота. Общо се явиха тринадесет разузнавачи, първите в петък в осем, а другите…

— Чудесно, Ула — прекъсна го Иваршон. — Просто ни кажи какво открихте.

Ула се засмя невротично. Прозвуча като пробен крясък на чайка.

— Е?

— Еспен Волан е в болнични — докладва Ула. — Той познава най-много престъпници в тези среди. Ще се опитам да го извикам утре.

— Какво се опитваш да кажеш?

Очите на Ула пробягаха светкавично по цялата маса.

— Нищо особено — тихо призна той.

— Ула е сравнително отскоро тук — поясни Иваршон и Хари видя как челюстите му се стегнаха. — Иска да идентифицира извършителя със стопроцентова сигурност и това е много ценно качество, но е малко нереалистично, когато крадецът…

— Убиецът.

— … е маскиран от глава до пети, среден на ръст, не говори, опитва се да се движи атипично и носи по-големи обувки. — Иваршон повиши глас: — По-добре ни дай целия списък, Ула. Кои са заподозрените?

— Няма такива.

— Разбира се, че има!

— Не, няма — настоя Ула и едва преглътна.