Ю Несбьо - Немезида

Ана се засмя, Хари се усмихна, цигарата изгоря, а те се любиха на фона на подрънкването на испански гривни, което създаваше усещането, че са на кораб, и никой не стои зад руля, но на Хари му хареса.

Всичко това се случи отдавна и бе първата и последната нощ, която той прекара трезвен в леглото на Анината баба.

Хари се въртеше в желязното легло. Будилникът на нощното шкафче показваше 3:21. Той изруга. Затвори очи и мислите му бавно се върнаха към Ана и лятото на белите чаршафи в леглото на баба й. Общо взето, бе пиян, но нощите, които помнеше, бяха розови и приятни като еротични брошури. Дори прощалната реплика в края на лятото, макар и клиширана, преливаше от топлота и искреност.

— Заслужаваш нещо по-добро от мен.

През онзи период той пиеше постоянно и това предвещаваше само един възможен край. В рядък момент на просветление реши да не я завлича в пропастта. Тя го заклеваше на чуждия си език и се кълнеше един ден да му причини същото: да му отнеме единственото, което обича.

Това се случи преди седем години и продължи едва шест седмици. После я видя само два пъти. Първия — в един бар, където тя дойде разплакана и го помоли да отиде другаде; той се съобрази с желанието й. И втория на изложба — Хари заведе там сестра си, Сьос. Обеща на Ана да й звънне, но не го направи.

Хари пак се обърна към часовника. 3:32. Тази вечер я целуна. Застана на сигурно място от външната част на вратата с изрисувано стъкло, наведе се към нея, за да я прегърне за лека нощ и я целуна. Непретенциозно, без да си създава проблеми. Непретенциозно, със сигурност. 3:33. Мамка му, кога стана толкова чувствителен, че съвестта го гризе заради целувка със стара тръпка? Хари се опита да диша дълбоко и равномерно и да се съсредоточи върху възможните маршрути за бягство от „Бугста“ по „Индустри“. Навътре. Навън. И пак навътре. Все още усещаше аромата й. Сладката тежест на тялото й. Грубият, настойчив език на мускулите й.

Първите лъчи на деня се подадоха едва-едва над възвишението Екеберг, промъкнаха се под наполовина вдигнатата щора в заседателната зала на Отдела за борба с насилието и се врязаха в гънките под присвитите очи на Хари. Накрая на продълговатата маса стоеше Рюне Иваршон в разкрачен стоеж и пружинираше на обувките си с ръце на гърба. Зад него, на дъска с бели листове хартия, имаше надпис ДОБРЕ ДОШЛИ с едри червени букви. Хари предположи, че Иваршон е научил това на семинар за отношенията между колеги и почти не направи опит да задуши прозявката си, когато шефът на Отдела започна да говори.

— Добро утро на всички. Ние, осмината около тази маса сме екипът, ангажиран да разследва обира на „Бугста“ в петък.

— Убийството — промърмори Хари.

— Моля?

Хари премести стола си. Проклетото слънце го заслепяваше, накъдето и да мръднеше.

— Май е хубаво да уточним още в началото, че става въпрос за убийство, и да водим разследването с тази мисъл.

Иваршон се усмихна накриво. Не на Хари, а на останалите колеги около масата, които обхвана с един поглед.

— Смятах да ви представя един на друг, но нашият приятел от Отдела за борба с насилието вече започна. Старши инспектор Хари Хуле ни е любезно предоставен от началника си Бярне Мьолер, защото смъртните случаи са негова специалност.

— Убийствата — поправи го Хари.

— Убийствата. От лявата страна на Хуле седи Карл Вебер от Отдела по експертно-криминална дейност, който ръководи експертизите на местопрестъплението. Вебер, както повечето от вас знаят, е най-опитният ни ръководител на огледи. Известен е с аналитичните си способности и безпогрешната си интуиция. Веднъж началникът на полицията изрази желание да използва Вебер като ловджийско куче.

Колегите му се разсмяха. Хари знаеше, че Вебер не се смее. Не се налагаше да го поглежда. Вебер почти никога не се усмихваше, още по-малко на хора, които не харесва. А той не харесваше почти никого. Особена антипатия изпитваше към младата смяна шефове — според него без изключение некомпетентни кариеристи, лишени от усет за работа в екип, но в замяна на това с отличен нюх за бюрократичната власт и влияние, с които се сдобиваха след кратко гостуване в полицията.

Иваршон се усмихна и доволно се залюля на пръсти като моряк при вълнение, докато чакаше шумотевицата да се уталожи.

— Беате Льон е съвсем нова в екипа и е нашият специалист по анализ на видеозаписи.

Беате почервеня като божур.

— Беате е дъщеря на Йорген Льон, който служи повече от двадесет години в тогавашния Отдел за борба с грабежите и насилието. Досега е доказала, че няма да посрами името на легендарния си баща. Неведнъж намесата й е допринасяла за разкриването на престъпления. Не знам дали споменах, но миналата година разкриваемостта в Отдела по грабежите нарасна до почти петдесет процента, а това в международен план…