Ю Несбьо - Немезида

— Ти се обади на „Бърза помощ“, а аз ще взема клещите от колата — каза той.

— И му дадоха успокоително? — попита Ана.

Хари кимна и отпи от чашата с кока-кола.

Младежите от богаташките квартали седяха като квачки върху високите табуретки наоколо и пиеха вино, лъскави напитки и кола лайт. „Ем“, подобно на повечето кафенета в Осло, бе обзаведено по провинциален и наивен, но и някак симпатичен маниер. Напомняше на Хари за Ре диез, добре възпитаното, старателно момче от класа му в началното училище. Откриха тетрадка, където то записвало жаргонните изрази, използвани от популярните момчета в класа.

— Закараха нещастника в болницата. После поговорихме със съседката и тя ни обясни, че откакто жена му е убита, стоял там по цяла вечер и биел сервиси.

— Мили боже. И защо?

Хари вдигна рамене.

— Не е необичайно хората да изпаднат в психоза, когато загубят близък по този начин. Често пропъждат нещастието и се преструват, че мъртвият все още е жив. Съседката твърди, че Стине и Трун Грете били отличен тандем на смесени двойки. Тренирали на корта почти всеки следобед през летните месеци.

— Значи е чакал съпругата му да му върне топката?

— Може би.

— Исусе Христе! Ще ми вземеш ли една бира, докато отида до тоалетната?

Ана стана елегантно от стола и се изгуби във вътрешността на заведението, поклащайки бедра. Хари се насили да не гледа след нея. Не му и трябваше, вече видя каквото го интересуваше. Под очите й се бяха появили няколко бръчици, гарваночерната й коса се бе прошарила тук-там, но иначе си беше съвсем същата. Същите черни очи с леко подплашения поглед под сключените вежди; същия тесен, издължен нос над вулгарно сочните устни и хлътналите бузи, които понякога й придаваха вид на умираща от глад. Едва ли би могла да се нарече красива, чертите й бяха твърде остри и агресивни, но снажното й тяло все още притежаваше извивки, които успяха да разсеят поне двамина от мъжете в кафенето, край които тя мина на път за тоалетната.

Хари запали поредната цигара. След Грете отидоха при Хелге Клеметсен, шефа на банковия клон, но и тази среща не им даде храна за размисъл. Той все още се намираше в състояние на шок. Седеше на стол в двустайното си жилище и гледаше втренчено ту към кралския пудел, който въртеше опашка в краката му, ту към жена си — тя пък сновеше между кухнята и всекидневната с кафе и сухи сладки. Облеклото на Беате се вписваше по-добре в буржоазния дом на Клеметсен отколкото избелелите дънки на Хари и кубинките му. Въпреки това именно той разговаряше с нервно движещата се напред-назад госпожа Клеметсен за необичайно многото валежи тази есен и за изкуството да се опекат сухи сладки. От горния етаж се чуваше трополене и високи ридания. Госпожа Клеметсен обясни, че дъщеря им, Ина, имала нещастието да е бременна в седмия месец от мъж, зарязал я, без да се коси много-много. Всъщност тръгнал именно за Кос , бил грък. Хари за малко да натроши една суха сладка над масата и едва тогава Беате се намеси и спокойно попита Хелге Клеметсен, който вече нямаше възможност да наблюдава кучето си, защото то току-що се бе измъкнало от стаята:

— Колко беше висок крадецът по ваша преценка?

Хелге Клеметсен я изгледа, взе чашата с кафе и я вдигна наполовина до устата си, но се наложи да я задържи, понеже нямаше начин да пие и да говори едновременно:

— Висок. Към два метра. Стине винаги идваше навреме на работа.

— Не е бил чак толкова висок, господин Клеметсен.

— Добре де, един и деветдесет. И винаги ходеше спретната.

— С какво беше облечен?

— Нещо черно като гума. Това лято за пръв път си взе почивка. Ходи в Кос.

Госпожа Клеметсен изхлипа.

— Гума ли? — попита Беате.

— Да. И маска.

— В какъв цвят, господин Клеметсен?

— Червена.

В този момент Беате спря да записва; малко по-късно вече пътуваха с колата обратно към центъра.

— Ако съдиите и журито знаеха колко недостоверни са свидетелските показания, свързани с такива обири, щяха да ни забранят да ги използваме като доказателствен материал — обобщи Беате. — Направо невероятно е колко неверни неща възпроизвеждат мозъците на тези хора. Сякаш страхът им слага очила, които правят крадците по-едри и по-черни, оръжията — повече, а секундите — по-дълги. Крадецът е бил там малко повече от една минута, но госпожа Брене, жената на най-близкото до изхода гише, твърдеше, че е прекарал там почти пет минути. И е висок не два метра, а метър и седемдесет и осем сантиметра. А не е изключено и да е използвал обувки с двойни подметки, нещо почти обичайно сред професионалните крадци.