Ю Несбьо - Пентаграма

— Лоша работа: лежала е във вода — обади се Беате. — Иначе можеше да открием отпечатъци на убиеца, влакна или следи от ДНК върху нея.

— Мм. Челото й все пак не е било намокрено. И явно не е било напръскано и от душа.

— Така ли?

— Около входното отвърстие има почерняла засъхнала кръв. И се е образувал пръстен на почерняване. Дано пък тази малка дупка да ни подскаже веднага някои неща. Дайте ми лупа.

Без да сваля очи от Камила Луен, Хари протегна ръка, усети солидната маса на немския оптичен уред и започна да изучава тъканта около огнестрелната рана.

— Какво виждаш?

Чуваше ниския глас на Беате досами ухото си. Винаги поглъщаше новите знания с нетърпение. Хари знаеше, че не след дълго няма да има на какво повече да я научи.

— Сивият оттенък на пръстена на почерняване на входното отвърстие свидетелства за изстрел от близко разстояние, но не и от упор — обясни той. — Предполагам, че е стреляно от около половин метър.

— Така ли?

— Асиметрията в почерняването на входното отвърстие сочи, че стрелецът е стоял по-високо от нея и се е целил косо надолу.

Хари бавно обърна главата на мъртвата. Челото й още не беше съвсем изстинало.

— Няма изходно отвърстие — заключи той. — Това затвърждава предположението за кос изстрел. Вероятно е стояла на колене пред убиеца.

— Можеш ли да разбереш какво оръжие е използвал?

— Това трябва да го установи патологът съвместно с експерта по балистика — поклати глава Хари. — Но забелязвам, че пръстенът на почерняване изсветлява, което говори за късоцевно стрелково оръжие. Тоест пистолет.

Хари плъзгаше поглед надолу по трупа, опитвайки се да улови всеки детайл, но забеляза как заради частичното опиянение от алкохола подминава подробности, които биха му били от полза. Не, щяха да им бъдат от полза. Случаят не е негов. Когато стигна до ръката, все пак установи, че нещо липсва.

— Доналд Дък — промърмори той и се наведе към осакатената ръка.

Беате го погледна с недоумение.

— Така го изобразяват в комиксите — уточни Хари. — С по четири пръста.

— Не чета комикси.

Показалецът го нямаше. На мястото му стърчаха почернели кожни влакна със съсирена кръв и лъскави сухожилия. Самото място на разреза изглеждаше завидно равно и изпипано. Хари предпазливо докосна с върха на пръста си бялото лъщящо място сред розовата плът. Повърхността на костта беше съвсем гладка и водоравна на допир.

— Клещи — определи той. — Или страшно остър нож. Намериха ли пръста?

— Няма и следа от него.

Хари усети как внезапно му прилоша и затвори очи. Вдиша и издиша няколко пъти. После пак ги отвори. Има много причини да отмъкнеш пръста на жертвата. Не е нужно да се впуска в размисли, които за малко не го завладяха.

— Може да е дължала някому пари — предположи Беате. — Такива „инкасатори“ си падат по клещите.

— Възможно е — измърмори Хари, изправи се и забеляза собствените си бели следи върху плочките, които по-рано взе за розови.

Беате се наведе и направи снимка в близък план на лицето на мъртвата.

— Доста кръв е загубила.

— Защото ръката й е била потопена във водата — обясни Хари. — Водата пречи на кръвта да се съсири.

— Толкова много кръв само от един отрязан пръст?

— Да. Нали знаеш какво значи това?

— Не, но имам усещането, че ще разбера в най-скоро време.

— Означава, че Камила Луен вероятно е изгубила пръста си, докато сърцето й е работело. Тоест, преди да я застрелят.

Лицето на Беате се изкриви в красноречива гримаса.

— Ще сляза долу да поговоря със съседите — обяви Хари.

— Камила живееше над нас, когато се нанесохме — обясни Вибеке Кнютсен и бързо погледна към приятеля си. — Не сме имали много контакти с нея.

Седяха заедно с Хари в хола на четвъртия етаж, точно под мансардата. Човек, незапознат със ситуацията, би взел Хари за домакина в жилището. Двамата партньори седяха с изправени гърбове на крайчеца на канапето, а Хари се бе отпуснал в едното кресло.

Сториха му се твърде различни един от друг. И двамата наближаваха тридесетте, но Андерш Нюгор беше слаб и жилав като маратонец. Носеше светлосиня, изгладена риза и имаше къса чиновническа подстрижка. Неспокойните му тънки устни и езикът на тялото му издаваха вътрешно напрежение. Независимо от откритото момчешко, почти невинно лице, той имаше аскетично и строго излъчване. По лицето на червенокосата Вибеке Кнютсен се очертаваха дълбоки трапчинки, а плътно прилепналата тениска с леопардова шарка подчертаваше пищната й фигура. Така изглеждат жените, опитали всички удоволствия на живота. Набръчканата кожа над устните свидетелстваше за много изпушени цигари, а мимическите бръчки около очите — за ведър характер.