Ю Несбьо - Пентаграма

— Ами ако не е била сама в апартамента? — предположи Вибеке.

— А с кого например?

Хари изчака мълчаливо отговора. Когато разбра, че никой няма да запълни тишината, се изправи:

— Ще ви поканят на разпит. Благодаря ви за разговора.

В преддверието се обърна.

— Кой от двама ви впрочем се обади в полицията?

— Аз — отговори Вибеке. — Позвъних, докато Андерш отиде да доведе домоуправителя.

— Преди да я откриете? Откъде сте знаели…?

— Във водата, която капеше от тавана, имаше кръв.

— Така ли? Как разбрахте?

Андерш Нюгор въздъхна с престорено отегчение и сложи ръка на врата на Вибеке:

— Беше червена, нали?

— Е, има и други червени неща освен кръвта.

— Така е — съгласи се Вибеке. — Не беше заради цвета.

Андерш Нюгор я погледна изненадан. Тя се усмихна, но Хари забеляза как се отдръпна от ръката му.

— С мой приятел готвач държахме малък ресторант. Научих се на някои неща за храната. А и кръвта съдържа белтъчини и ако налееш кръв в тенджера с вода над шестдесет и пет градуса, тя се съсирва и става на бучки. Точно каквото се случва с яйцето във вряща вода. Когато Андерш опита бучките от водата и определи вкуса им като на яйце, разбрах, че е кръв. И че се е случило нещо сериозно.

Устата на Андерш Нюгор се отвори наполовина. И той внезапно побледня под слънчевия загар.

— Да ви е вкусно — измърмори Хари и си тръгна.

Хари не обичаше тематични кръчми. Ирландски, без горнища, новинарски или — най-лошото — със знаменитости, а по стените портрети на популярни постоянни гости. Темата на „Underwater“ представляваше неясна морска смесица от водолазен спорт и романтика с дървени платноходи. Но някъде посред четвъртата халба Хари спря да се тревожи за аквариумите с мехурчета в зелената вода, за водолазните шлемове и ръждясалото обзавеждане от скърцащо дърво. Можеше да е и по-зле. При последното му посещение хората внезапно скочиха и запяха оперни хитове и той за миг придоби усещането, че мюзикълът е настигнал действителността. Огледа се и за свое успокоение установи, че никой от четиримата гости в заведението няма вид на човек, който незабавно би се впуснал във вихъра на песента.

— Ваканционно настроение? — попита той момичето зад тезгяха, когато тя постави халбата пред него.

— Седем часът е — отговори тя и му върна до сто крони вместо до двеста.

Предпочиташе да отиде в „Скрьодер“, но не го напускаше неясното чувство, че там е нежелан, и нямаше нерви да разузнава дали е така. Не и днес. Помнеше фрагменти от инцидента в четвъртък. Или беше в сряда? Някой започна да човърка из миналото, докато го даваха по телевизията, представяйки го като норвежкия полицай герой, защото застрелял убиец в Сидни. Някакъв тип правеше разни намеци, раздаваше квалификации. Нещо го жегна. Дали се е стигнало до ръкопашен бой? Не изключваше и такъв сценарий, но раните на кокалчетата и носа, с които се събуди, можеха, разбира се, да са резултат от падане по паветата на улица „Довре“.

Мобилният телефон звънна. Хари погледна номера и установи, че и този път не е Ракел.

— Здрасти, шефе.

— Хари? Къде си? — прозвуча угриженият глас на Бярне Мьолер.

— Под вода. 5 5 Каламбур с името на заведението. — Бел.прев. Солено-сладка вода. Вода за разреждане на алкохол. Звучиш ми — как му се казва — изнервен.

— Пиян ли си?

— Не достатъчно.

— Какво?

— Нищо. Батерията ми пада, шефе.

— Един от полицаите в оперативната група заплаши да напише докладна за теб. Бил си видимо в нетрезво състояние, като си пристигнал.

— Защо „заплаши“, а не „заплашва“?

— Разубедих го. Беше ли пиян, Хари?

— Не, разбира се, шефе.

— Убеден ли си, че казваш истината, Хари?

— Убеден ли си, че искаш да знаеш?

Хари чу как Мьолер изпъшка от другия край на линията.

— Това не може да продължава, Хари. Принуден съм да сложа край.

— Добре. За начало ме измъкни от случая.

— Какво?

— Чу ме. Не ми се работи с тази свиня. Възложи случая на другиго.

— Не разполагаме с достатъчно хора, за да…

— Тогава по-добре ме уволни. Не ми пука.

Хари мушна телефона във вътрешния си джоб. Чуваше как гласът на Мьолер вибрира до зърното на гръдта му. Всъщност усещането не беше неприятно. Пресуши чашата, изправи се и излезе, залитайки. Вън го посрещна гореща лятна вечер. Третото такси, на което махна по булевард „Юлевол“, спря и го взе.

— Квартал Холменколен — поръча той и отпусна потния си врат върху хладната кожа на задната седалка.