Ю Несбьо - Пентаграма

После дори започна да престъпва правилника на полицията.

Една вечер влезе в „Пицарията на Херберт“. После пак. Поговори с момчетата. Почерпи ги с бира. Те, разбира се, знаеха кой е Хари, но безплатната бира си е безплатна бира и те се наливаха, хилеха се и си траеха. Постепенно Хари се увери: нямаха представа от случая. И въпреки това продължи да се подвизава там, без да е наясно каква е точната причина. Вероятно защото така подхранваше усещането си, че е надушил нещо — леговището на дракона — и е нужно само търпение да го изчака да излезе оттам. Но нито Валер, нито някой от колегите му се появи в заведението. Затова Хари поднови наблюдението на жилището на Валер. Една нощ, при минус двадесет градуса, когато по улиците не се мяркаше жив човек, към колата му се приближи момче в късо тънко яке с лъкатушещата походка, така характерна за наркоманите. Спря пред външната врата на жилищната сграда, огледа се наляво и надясно и атакува бравата с кози крак. Хари го наблюдаваше с ясното съзнание, че рискува да го разобличат, ако се намеси. Момчето, явно доста надрусано, не успяваше да закрепи козия крак както трябва. Дръпна го, а от врата с пронизителен звук от разцепването се откърти огромна плоча и в същия миг то падна назад и се строполи върху снежната пряспа на тревната площ пред сградата. И остана да лежи там. Зад няколко прозореца се появи светлина. Пердетата у Валер се раздвижиха. Не последва нищо. Двадесет градуса под нулата. У Валер лампата все още светеше. Момчето не помръдваше. Впоследствие Хари неведнъж си зададе въпроса как, по дяволите, е трябвало да постъпи. Батерията на телефона му беше изтощена заради студа, затова не можеше да повика линейка. Зачака. Минутите се нижеха едва-едва. Проклет наркоман. Минус двадесет и един градуса. Гадно надрусано хлапе. Нищо не пречеше, разбира се, Хари да тръгне към бърза помощ и да съобщи за момчето. Входната врата се отвори. Появи се Валер. Изглеждаше комично в халат, ботуши, шапка и ръкавици. Носеше две вълнени одеяла. Хари наблюдаваше с недоумение как Валер провери пулса и зениците на наркомана, после го зави с одеялата. Постоя навън, разтривайки ръце, и присвиваше очи в посока към автомобила на Хари. След няколко минути една линейка спря пред входната врата.

Онази нощ Хари се прибра вкъщи, седна във фатерщула, пуши и слуша „Рага Рокерш“ и Дюк Елингтън. Отиде на работа, без да се е преобличал в продължение на четиридесет и осем часа.

Първият скандал между него и Ракел се разрази през една априлска вечер. В последния момент Хари отмени уговорена почивка и тя му напомни, че за трети път в рамките на доста кратко време нарушава дадено обещание. Обещание на Олег, уточни тя. Той я обвини, че използва Олег като параван, а всъщност иска той да пренебрегне издирването на убиеца на Елен, за да й угоди. Тя нарече Елен призрак, обърна му внимание, че се съсредоточава върху мъртъв човек. Не било нормално да се вманиачава в тази трагедия. Било некрофилия. Не Елен го мотивирала, а собствената му жажда за мъст.

— Някой те е наранил — заключи тя. — И сега обръщаш гръб на всички останали съображения, за да получиш възмездието си.

Хари се втурна да си върви и мимоходом зърна пижамата на Олег и изплашените му очи зад решетките на перилата.

После престана да се занимава с всичко, което нямаше връзка с откриването на виновниците. Четеше мейли на светлината на ниски лампи, взираше се в черни прозорци на къщи и жилищни кооперации и причакваше хора, които така и не излизаха оттам. И си открадваше няколко часа за сън в апартамента си на улица „Софие“.

Дните станаха по-светли и по-дълги, но той не откри нищо.

И една нощ се завърна кошмар от детството му. Сьос. Приклещената й коса. Шокът, изписан по лицето й. Собственото му вцепенение. На следващата нощ кошмарът се повтори. И на по-следващата.

Йойстайн Айкелан, негов другар от младостта, който си пийваше в бар „Маликс“, когато не караше такси, каза, че Хари изглежда скапан и му предложи евтини амфетамини. Хари отказа и продължи надбягването, бесен и изтощен.

Беше само въпрос на време нещата да излязат извън контрол.

Начало на разрива даде съвсем прозаичен повод: неплатена сметка. Случи се в края на май. От последния му разговор с Ракел бяха изминали няколко дена и Хари се събуди на канцеларския си стол от звъненето на телефона. Ракел му съобщи, че туристическата агенция им изпратила последно предупреждение да платят за имението в Нормандия. Имали една седмица на разположение, после агенцията щяла да продаде ваканцията им на други хора.