Ю Несбьо - Пентаграма

— И той ще продължи да пази — каза Валер. — Току-що изпратих един пич с асансьора да отцепи каквото е нужно. Всичко е под контрол, Хуле.

Последното, изречено с подчертано неутрална интонация, позволяваше на човек да избира дали да схване изречението като констатация, или като въпрос. Хари се изкашля.

— Къде е тя?

— Вътре.

Отстъпвайки настрана, за да пропусне Хари да мине край него, Валер изобрази угрижена физиономия:

— Ударил ли си се, Хуле?

Спалнята беше обикновена, но обзаведена с вкус и романтика. Оправеното единично легло, все пак достатъчно широко за двама, се опираше откъм краката на подпора с гравюра, наподобяваща сърце над триъгълник. Вероятно личен знак на някой любовник, помисли си Хари. На стената над леглото висяха окачени три рамкирани снимки на голи мъже. По еротичната ска̀ла мястото им беше някъде между лекото порно и халтурата. Нямаше лични снимки или предмети, доколкото можеше да види.

Банята се намираше в спалнята. Имаше място точно за мивка, тоалетна, душ без завеска и тялото на Камила Луен. Тя лежеше на покрития с плочки под с лице, обърнато към вратата, но погледът й бе насочен нагоре към душа, сякаш чакаше още вода.

Беше гола под белия, подгизнал халат; сега разтворен, той покриваше отточния канал. Беате стоеше до вратата и правеше снимки.

— Някой провери ли откога е мъртва?

— Съдебният патолог пътува за насам — отвърна Беате. — Но не е настъпило rigor mortis 4 4 Rigor mortis (лат.) — вкочаняване на трупа̀. — Бел.прев. и не е изстинала съвсем. По мое предположение е мъртва най-много от няколко часа.

— Нали казаха, че душът бил пуснат, когато съседът и портиерът я намерили?

— Да, и?

— Възможно е горещата вода да е поддържала висока телесната й температура и така да е отложила вкочаняването на трупа.

Хари си погледна часовника. Шест и четвърт.

— Да кажем, че е починала около пет часа̀ — чу се гласът на Валер.

— Защо? — попита Хари, без да се обръща.

— Никакви следи не сочат трупът да е местен. Следователно можем да тръгнем от предположението, че е била убита, докато се е къпела. Както виждаш, тялото и халатът запушват канала. Затова се е стигнало до наводнение. Домоуправителят е спрял душа и твърди, че е разпръсквал максимална струя. Проверих налягането на водата. Доста добро за мансарда. В толкова маломерна баня едва ли е отнело много време водата да потече над прага и да наводни спалнята. Не след дълго е намерила път и към съседите отдолу. Жената на долния етаж казва, че точно в пет без двадесет са забелязали теча.

— Значи само преди час — установи Хари. — А вие сте тук от тридесет минути. Май всички тук са реагирали необичайно бързо на събитията.

— Е, не точно всички — възрази Валер.

Хари не отговори.

— Имам предвид съдебния патолог — усмихна се Валер. — Вече трябваше да е пристигнал.

Беате приключи със снимките. Двамата с Хари се спогледаха.

Валер докосна ръката й.

— Обади се, ако има нещо. Слизам на третия етаж да поговоря с домоуправителя.

— Добре.

Хари изчака Валер да излезе от стаята.

— Мога ли да…? — попита той.

Беате кимна и се отдръпна.

Подметките на Хари жвакаха по мокрия под. Парата се беше втечнила по всички повърхности в помещението и течеше надолу на струи. Огледалото сякаш плачеше. Хари се наведе, но се наложи да се подпре на стената, за да не изгуби равновесие. Пое си въздух през носа, ала усети само мирис на сапун. Не долови нито една от миризмите, които знаеше, че се носят из въздуха. Дисосмия, прочете той в книга на Ауне, психолога в Отдела за борба с насилието. Мозъкът чисто и просто отказва да възприеме някои миризми. Според специалистите частичната загуба на обонянието се дължи на емоционална травма. Хари не го осъзнаваше в момента. Беше наясно единствено с факта, че не усеща миризмата на труп.

Камила Луен беше млада, на възраст между двадесет и седем и тридесет. Хубава. Закръглена. С гладка кожа и със слънчев загар, но под него прозираше онази бледност, която така бързо покрива кожата на мъртъвците. Тъмната й коса сигурно изсветляваше, щом изсъхне, а дупчицата на челото й вероятно щеше да се заличи, след като погребалният агент си свърши работата. Иначе той нямаше какво толкова да прави, бе нужно само да скрие с грима малка подутина в дясната очна кухина.

Хари загледа съсредоточено черната овална дупка на челото й. По размер едва ли надминаваше кой знае колко отвора на монета от една крона. Понякога Хари се изненадваше колко малки по размер дупки могат да отнемат човешки живот. Но понякога се случваше полицаите да се заблудят, защото кожата се сраства след влизането на куршума. Според очакванията на Хари в този случай той е бил по-голям от дупката.