Ю Несбьо - Леопардът

— Хари Хуле — представи се той. — Работя в КРИПОС. Става дума за Тони Лайке.

— Нещо ново?

— Може ли първо да поседнем, господин Рат?

Разположиха се в столовете "Льо Корбюзие" и Paт дискретно даде знак на рецепционистката Венке да не под нася кафе на госта — иначе задължителен ритуал при посещение на инвеститор.

— Искам да ви помоля да ни покажете къде се намира хижата му — подхвана без заобикалки полицаят.

— Каква хижа?

— Не ми убягна, че отменихте ритуала с кафето, господин Рат. Не се безпокойте. И аз нямам време за губене Знам, че от икономическа полиция са ви разследвали и едно-единствено телефонно обаждане от моя страна ще бъде достатъчно да възобновят разработката. Може, разбира се, и този път да не открият нищо, но ви обещавам, че документацията, която ще изискат от вас…

— О, Господи… — Рат затвори очи.

— … ще ви отнеме повече време от строежа на хижата на вашия колега, приятел и другар по съдба Тони Лайке.

Единственият талант на Йенс Рат се състоеше в способността му бързо и ефективно да изчислява кой риск си струва и кой — не. Уравнението, пред което го постави полицаят в момента, му отне около секунда:

— Съгласен съм да ви сътруднича.

— Тръгваме утре в девет сутринта.

— С какво…

— По същия начин, по който сте пренасяли строителни материали дотам — с хеликоптер.

Полицаят се изправи.

— Само един въпрос — спря го Йенс Рат. — Тони винаги е пазел изключително ревностно и в пълна тайна съществуването на хижата. Доколкото знам, дори годеницата му Лене не знае за нея. Вие как…?

— От фактура за строителни материали, закупени от Яйло, и от снимка на трима мъже в работни гащеризони, седнали върху купчина дъски пред хеликоптер.

— Ясно — кимна Йенс Рат. — Разбира се: онази снимка.

— Кой я направи?

— Пилотът, преди да излети от Яйло. А когато отворихме офис сградата, Андреас даде идеята да я разпратим заедно с прессъобщението. Струвало му се много по-готино да ни видят в работно облекло, отколкото в дежурния костюм с вратовръзка. Тони веднага се съгласи, защото на снимката изглеждало, все едно хеликоптерът е наш. Така или иначе, финансовата преса непрекъснато тиражира тази снимка.

— Защо нито вие, нито Андреас съобщихте за тайната хижа в полицията след изчезването на Тони?

Йенс Рат сви рамене.

— Не си правете погрешни изводи. И ние, не по-малко от вас, искаме Тони да се появи, и то възможно по-скоро Започнали сме проект в Конго, който ще се провали, ако Тони не извади още десет милиона. Изчезне ли някъде, Тони го прави съвсем съзнателно. Може да се справи с всичко, не забравяйте, че е бил наемен войник. Готов съм да се обзаложа, че в момента Тони отпива от питието си, в скута му седи мадама, екзотична като диво животно, а той е доволен, задето е измислил изход.

— Мм. Навярно същото това диво животно е отхапало средния му пръст. Летище "Фурнебю", девет часа у тре сутрин.

Йенс Рат изпроводи полицая с поглед. Потта не просто се процеждаше, а сякаш извираше от порите му. Опасяваше се, че съвсем скоро целият ще се превърне във вода и ще изтече по пода.

Хари се върна в болницата. Сьос още не си бе тръгнала. Завари я да чете списание и да яде ябълка. Хари огледа набъбналата купчина цветя лешояди.

— Виждаш ми се изморен, Хари — отбеляза Сьос. — Прибирай се вкъщи.

— Аз ли? — позасмя се той. — Ти се прибирай. Достатъчно време стоя тук сама.

— Не бях сама — усмихна се загадъчно тя. — Познай кой дойде.

— Извинявай, Сьос — въздъхна Хари, — но напоследък ми се насъбраха прекалено много гатанки.

— Йойстайн!

— Йойстайн Айкелан?

— Да! Донесе млечен шоколад. Не за татко, а за мен. Съжалявам, но го изядох целия.

Тя се засмя и очите ѝ се изгубиха зад гънките на вдигнатите бузи.

След малко Сьос излезе да се поразтъпче, а Хари погледна телефона си: две пропуснати повиквания от Кая. Избута стола до стената и отпусна глава назад.

В десет и десет преди обяд хеликоптерът се приземи върху възвишението на запад от Халингскарве. В единайсет локализираха хижата, толкова добре скрита, че дори да знаеха приблизителното ѝ местоположение, не биха я открили без помощта на Йенс Рат. Каменната къща бе кацнала върху източния склон на планината, на завет и на височина, което я предпазваше от падащи лавини. С помощта на мазилка строителите бяха слепили по-дребни камъни, донесени от околността, към два големи скални отломъка, образуващи едната странична и задната стена. Липсваха ярко изразени прави ъгли. Прозорците напомняха бойници, вкопани дълбоко в стената. Слънцето дори не се отразяваше в тях.