Ю Несбьо - Леопардът

Сигюр Алтман вече се бе настанил на стол до масата. Белман предпочете да седне на другия стол, за да се намира на еднаква височина с Алтман. Мършавото лице, хлътналите в черепа очи, издадената напред долна челюст и изпъкналите зъби на арестанта събудиха у Белман асоциации с измъчени евреи от Аушвиц и филма "Пришълецът".

— Разговорът ни няма официален характер — напомни Белман. — Затова съм длъжен да предупредя, че не се до пуска водене на бележки, както и цитиране на казаното на друго място и при други обстоятелства.

— Същевременно вие сте длъжни като страна на обвинението да се придържате към стандартните условия, при които се прави признание — отвърна Крун.

— Имате думата ми.

— За което най-покорно благодаря, но какво друго ще ни предложите освен нея?

— Друго ли? — По лицето на Белман се изписа снизходителна усмивка. — Какво искате да направя? Да подпиша писмено споразумение ли?

"Проклет наглец!" — изруга наум Белман.

— Ако обичате — Крун плъзна към него лист хартия.

Белман прегледа набързо съдържанието му.

— Този документ няма да бъде показван никъде освен при крайна необходимост — увери го Крун. — След като изпълните вашите задължения по уговорката ни, документът ще ви бъде върнат. А това… — той му подаде химикалка —… е "С. Т. Дюпон" — най-добрата писалка на пазара.

Белман я взе и я сложи върху масата пред себе си:

— Ако историята си я бива, може и да подпиша.

— Ако на това място е извършено престъпление, престъпникът е разчистил дяволски добре — Бьорн Холм сложи ръце на кръста си и огледа помещението.

С Хари преровиха всички чекмеджета и шкафове в търсене на следи от кръв и пръстови отпечатъци. Бьорн бе разположил лаптопа си върху писалището, а към него бе включил скенер за отпечатъци с големината на кибритена кутийка — някои летища вече използват такива устройства за идентификация на пътниците. Досега обаче всички пръстови отпечатъци, открити в хижата, принадлежаха на един човек: на Тони Лайке.

— Продължавай — окуражи го Хари. Коленичил под мивката, той развиваше тръбите. — Тук някъде трябва да е.

— Кое?

— Не знам. Нещо.

— Ако ще продължаваме, трябва да се постоплим.

— Запали печката.

Бьорн Холм приклекна до печката, отвори вратичката и започна да къса и да мачка на топка страници от вестниците в кошницата.

— Ти какво предложи на Скай, за да се включи в играта ти? Лошо му се пише, ако истината излезе наяве.

— Напротив. Скай не рискува нищо. Изявленията му пред пресата напълно отговарят на истината. Друг е въпросът, че журналистите си направиха погрешни заключения. Полицейският правилник не налага забрана на ленсманската служба да извършва арести. Не се наложи да му предлагам каквото и да било в замяна. Скай ми призна, че Белман му е по-неприятен от мен. Оказа се достатъчно убедителна причина да ми помогне.

— И няма други подбуди?

— Е, разказа ми за дъщеря си, Мия. Животът ѝ не се стекъл по най-благоприятния начин. В такива случаи всички родители търсят конкретна причина, която да обясни нещастието на детето им. Според Скай нощта пред читалището, когато Тони отрязал езика на Уле, белязала Мия за цял живот. Злонамерени хора пуснали слухове, че Мия и Уле са били гаджета и когато Уле я спипал с Тони в гората, двамата били увлечени в нещо повече от невинни целувки. В очите на Скай главната вина за проблемите на Мия носят Уле и Тони.

— Накъдето и да се обърнеш — все жертви — поклати глава Бьорн.

Хари се приближи до Бьорн и протегна ръка. В шепата си държеше парченца от нещо като метална нишка, изрязана от мрежа.

— Намерих го под сифона. На какво ти прилича?

Бьорн пое парчетата и ги огледа внимателно.

— Какво е това? — извика неочаквано Хари.

— Кое?

— Вестникът! Снимката е от пресконференцията за Иска Пелър!

Бьорн Холм погледна страницата от вестника. Вече бе използвал горната част за разпалка.

— Да му се не види! Прав си.

— Може да са останали отпечатъци върху първ…

Хари погледна в печката. Вътре нужната му страницата вече гореше.

— Съжалявам — сви рамене Бьорн. — Но ще проверя другите страници.

— Добре. Питам се как са се озовали тук толкова дърва.

— Защо?

— В радиус от три километра наоколо няма нито едно дърво. Някъде трябва да е складирал цяла купчина. Ти провери вестника, а аз ще се поразходя.

Микаел Белман гледаше изпитателно Сигюр Алтман. Не му допадаше студеният поглед на арестанта, кокалестото му тяло, прекалено издадените напред зъби, отсечените движения и неизбежното фъфлене. Ала макар да не харесваше Сигюр Алтман, Белман гледаше на него като на спасител и благодетел. Защото всяка дума от устата на Алтман представляваше крачка към победата.