Ю Несбьо - Леопардът

— Добър ден, Крун — отвърна главният инспектор с делови, но не и враждебен глас.

— Добър ли е? Сигурно имаш усещането, че са те задминали тъкмо преди да финишираш.

Кратко мълчание.

— За какво става дума, Крун?

Гласът стана озлобен, гневен.

Юхан Крун бе готов да се закълне, че ще успее.

Хари и Сьос седяха мълчаливо до леглото на баща си в болницата. Нощното шкафче и още две маси бяха отрупани с букети, пристигнали през последните два дни. Хари прочете подписите върху картичките. Една от тях започваше с "прескъпи мой Улав" и завършваше с "твоята Лисе". Хари за пръв път чуваше за съществуването ѝ, да не говорим, че изобщо не бе допускал в живота на баща му да е имало друга жена освен майка му. Колеги и съседи, явно разбрали за наближаващия край, макар отлично да знаеха, че Улав няма да прочете посвещенията им, нито да усети сладникавата смрад на цветята им, бяха изпратили посвещения и цветя, за да приспят гузната си съвест, задето не са си направили труда да го посетят. Хари гледаше букетите. Приличаха му на лешояди, струпали се около леглото на болния. Тежки глави, клюмнали от тънки шии, с червени и жълти човки.

— Тук не се разрешава да говориш по мобилния си телефон, Хари! — прошепна Сьос.

— Извинявай — Хари извади телефона и погледна екрана. — Важно е.

Катрине Брат премина направо към въпроса:

— Лайке, не ще и дума, доста е обикалял района около Юстаусе. През последните години е купувал билети за влака по интернет и е плащал с кредитна карта в бензиностанцията в Яйло. Купувал е и хранителни стоки в района. Озадачи ме една фактура за строителни материали, пак от Яйло.

— Строителни материали ли?

— Да. Прегледах списъка с покупките: дъски, пирони, инструменти, стоманена тел, тухли, цимент. Похарчил е над трийсет хиляди крони, фактурата е отпреди четири години.

— И ти ли си мислиш същото като мен?

— Дали не си е направил пристройка или нещо подобно в планината?

— Тони Лайке няма къща, регистрирана на негово име, та да прави пристройка. Но никой не си купува хранителни продукти, ако нощува на хотел или в туристическа хижа. Според мен Тони си е построил незаконно малко скривалище на територията на националния парк. Беше ми споменал, че си мечтае за такава къщичка. Представям си я добре скрита от хорските очи, за да може да си почива на спокойствие. Но къде се намира?

Хари си даде сметка, че се е изправил и снове напред назад из стаята.

— Да, това е въпросът — съгласи се Катрине Брат.

— Чакай малко! Кога точно е купил строителните материали?

— Да видим… На шести юли.

— Къщата, както споменах, сигурно се намира далеч от туристическите пътеки, на пусто, трудно проходимо място. Стоманена тел ли каза, че си е купил?

— Да. И се досещам защо. Когато през шейсетте бергенчани си строяха хижи в най-ветровитите райони на Юстаусе, използваха стоманена тел за защита на строежа от природни опасности.

— Прочее хижата на Лайке се намира на ветровито, безлюдно място и е трябвало да транспортира дотам строителни материали за трийсет хиляди крони. Вероятно са тежали поне няколко тона. Как ги е пренесъл през лятото, когато няма сняг и не е можел да използва моторна шейна?

— С коне? С джип?

— През реки, блата, по отвесни скали? Опитай пак.

— Нямам представа.

— Аз се досещам. Дори съм виждал превозното средство на снимка. Чао.

— Чакай малко.

— Кажи?

— Помоли ме да проверя какви ги е вършил Ютму през последните си дни. Не е оставил почти никакви електронни следи, но затова пък открих, че се е обаждал на Аслак Кронгли. Свързал се е с гласовата му поща. А последният му телефонен разговор е бил със Скандинавските аеролинии. Поразрових се в системата им за резервации. Югму си е запазил самолетен билет за Копенхаген.

— Мм. Онова, което знам за него, никак не ми се връзва с образа на запален пътешественик.

— Прав си. Има издаден международен паспорт, но не го е използвал през последните двайсет и пет години.

— С други думи, натъкваме се на човек, който четвърт век не е мърдал от Юстаусе и изведнъж решава да замине за Копенхаген. Впрочем кога е трябвало да лети?

— Вчера.

— Добре. Благодаря ти.

Хари затвори, грабна палтото си и на вратата се обърна. Погледна я — прекрасната млада жена, неговата сестра. Хрумна му да я попита дали се справя сама, без негова помощ. Отказа се да задава идиотския си въпрос. Koга Сьос се бе оплаквала?

— Чао — помаха ѝ той.

Йенс Рат се запъти към рецепцията в офис сградата. Гърбът му под ризата и сакото лепнеше от пот, защото рецепционистката му съобщи по вътрешния телефон, че го търси служител на реда. Преди няколко години Йенс Paт си има разправии с икономическата полиция, но за щастие преустановиха разследването срещу него. Въпреки това само при вида на патрулка го обливаше студена пот. Сега, в очакване на срещата, Йенс Рат отново усети как порите на потните му жлези се отварят широко. Полицаят се изправи пред дребничкия Рат. Извиси се до четвърт метър над него и и поздрави с късо силно ръкостискане.