Ю Несбьо - Леопардът

— На това му викам аз хижа — отбеляза Бьорн Холм, свали си ските и мигом потъна в снега до колене.

Хари обясни на Йенс, че повече не се нуждаят от услугите му; помоли го да се върне в хеликоптера и да изчака там заедно с пилота.

— Някой съвсем скоро е изринал снега пред вратата — забеляза Хари.

Без да се противи, обикновеният катинар на вратата отстъпи почти веднага пред козия крак в ръката на Бьорн.

Двамата мъже си свалиха плетените ръкавици и надянаха латексови, а после нахлузиха сини найлонови калцуни върху ботушите си. Чак след като се екипираха така, влязоха.

— Ау — подвикна тихо Бьорн.

Цялата хижа се свеждаше до една-единствена стая с размери пет на три метра. С прозорците, подобни на илюминатори, и с компактните, заемащи малко място мебели напомняше стара капитанска каюта. Подът, стените и таванът бяха облицовани с груби, необработени дъски, боядисани с няколко пласта бяла боя, за да отразяват оскъдната светлина, която влизаше в хижата. Семпъл кухненски плот с мивка и долап под нея заемаше цялата дясна къса стена. Насред помещението се мъдреше самотен стол с петна от боя. Пред единия прозорец стоеше захабено писалище, изпъстрено с издълбани в дървото инициали и стихотворения. До лявата, по-дълга стена, където се виждаше оголен задният скален къс, имаше черни печка. Явно с цел отоплението на помещението да протича по-ефективно, кюнецът на печката правеше завой вдясно, а после продължаваше нагоре. Кошницата за дърва беше пълна с брезови клонки и вестници за разпалка. По стените висяха карти на района и една на Африка.

Бьорн надзърна през прозореца над писалището.

— На това му викам аз гледка. Оттук се вижда половин Норвегия!

— Да не се бавим повече — подкани го Хари. — Пилотът ни даде два часа. Откъм брега се задавала облачна система.

Както обикновено, Микаел Белман стана в шест и се разбуди със сутрешна тренировка на бягащата пътека в мазето. Пак сънува Кая — този път седнала отзад на мотоциклет, обгърнала с ръце мъж, от който Белман видя единствено каска и забрало. Тя се усмихва щастливо с острите си зъби и му махва, преди мотоциклетът да отпраши. Впрочем този мотоциклет не е ли неговият? От неговото мазе ли са го откраднали? Белман не вижда регистрационния номер, защото дългата ѝ коса се ветрее пред задната табела на возилото.

След тренировката Белман си взе душ и се качи да закуси. Както обикновено, Ула бе оставила сутрешния вестник до чинията му. Микаел го вдигна с треперещи ръце и лошо предчувствие. Явно поради липса на снимки на Сигюр Алтман, наречен Кавалера, бяха публикували снимка на ленсман Скай, застанал пред службата си с кръстосани ръце и зелена шапка с дълга козирка — същински ловец на мечки. Заглавието гласеше "Кавалера арестуван?". Изданието отпечатваше и снимка на разбитата моторна шейна с пояснението "Откриха още един труп в Юстаусе".

Погледът на Белман трескаво се спусна надолу по колонките в търсене на думата "КРИПОС" или — което би било още по-лошо — на собственото си име. На първата страница не намери нищо. Добре.

Разтвори вестника да прегледа остатъка от статията. И там прочете името си, придружено и със снимков материал:

Оглавяващият разследването на КРИПОС, Микаел Белман, беше изключително лаконичен. Отказа да прави изявления, преди органите на реда да са разпитали Кавалера. Не пожела да коментира и факта, че именно ленсманската служба в Ютре Енебак е заловила заподозрения:

— Най-общо мога да кажа, че полицейската работата е екипна — като щафетата. За нас, от КРИПОС, не е толкова съществено кой преминава по най-живописното и любимото на публиката трасе.

Последното не биваше да го казва. Журналистите и читателите неминуемо ще усетят фалша, защото изявлението му отдалеч смърдеше на поражение.

И въпреки всичко Белман не възприемаше положението си като безизходно. Защото ако Юхан Крун не го бе излъгал в телефонния разговор вчера, пред Белман се откриваше златна възможност да поправи грешката си. Нещо повече: да обърне нещата в своя полза и да пробяга триумфално най-живописното трасе. Белман, разбира се, очакваше Крун да поиска висока цена, ала не се тревожеше, защото не той, Микаел, а ловецът на мечки, Хари Хуле, и Отделът за борба с насилието ще трябва да я платят.

Служител от затвора отвори вратата към стаята за посещения и направи знак на Микаел Белман и Юхан Крун да влязат пред него. С обосновката, че разговорът няма характер на официален разпит, Крун настоя да го проведат на неутрален терен. Понеже беше изключено Кавалера да напусне територията на окръжния затвор, Крун и Белман се споразумяха да използват една от стаите, предназначени за срещи между затворниците и техните близки. Вътре нямаше нито камери, нито микрофони, нито дори прозорци. Личеше все пак, че някой е направил плах опит да внесе известен уют с плетена покривка върху масата и бродирано пано на стената. В тази стая затворниците обикновено се срещаха с приятелките и съпругите си и пружините на дивана, целия в петна от сперма, бяха толкова износени, че Белман видя как Крун буквално потъна, когато седна.