Ю Несбьо - Леопардът

— Навярно докладът на Хари Хуле ви е запознал с предполагаемия ход на събитията — подхвана Алтман.

— Говорите за доклада на ленсман Скай — поправи го Белман. — И за неговата версия за случилото се.

— Както предпочитате — усмихна се Алтман. — Хари ми представи история, удивително близка до реалността. За жалост обаче той посочи едно-единствено доказателство, годно да издържи в съда: отпечатъците ми в дома на Тони Лайке. Но какво пречи например да съм го посетил, за да си побъбрим за доброто старо време?

— Да не разчитате, че съдебните заседатели ще повярват на това обяснение? — попита Белман.

— Смятам се за човек с благонадеждно излъчване Но… — устните на Алтман се разтеглиха и оголиха венците му —… след днешната ни среща изобщо няма да заставам пред никакви заседатели, нали?

Под планински заслон Хари намери купчина дърва, покрита със зелен брезент. Забеляза дръвник със забита в него брадва, а до нея — нож. Огледа се и разрови снега с крак. Не се виждаше нищо интересно. Кракът му обаче улучи нещо: празна бяла ролка. Хари се наведе и я вдигна Върху ролката пишеше "десетметров медицински бинт" Какво търсеше той тук?

Наклони глава и известно време разглежда дръвника Дървото бе потъмняло от проникнала в него течност. Погледът му се премести върху ножа с гладка жълта дръжка. Какво търси нож върху дръвник? За присъствието му вероятно можеха да се измислят много обяснения и все пак..

Опря лявата си длан о дръвника така, че остатъкът от отрязания му среден пръст да се намира върху дървената повърхност, а другите четири притисна надолу към странѝцата на дръвника.

Внимателно отвори ножа с два пръста. Острието режеше като бръснач. По него имаше следи от веществото, което хората с професията на Хари винаги търсят на местопрестъпление. Хари се изправи и хукна през дълбокия сняг като елен.

Влетя в хижата. Бьорн вдигна глава от компютъра.

— Още отпечатъци от Тони Лайке — обобщи той резултата от изследванията си с въздишка.

— Върху острието на този нож има кръв — задъхано съобщи Хари. — Провери за отпечатъци.

Бьорн пое внимателно ножа, посипа черен прах върху гладкото жълто дърво и предпазливо духна.

— Тук има само един комплект отпечатъци, но затова пък са отлични. Може да открия и епителни клетки.

— Супер!

— Ще ми обясниш ли?

— Който е оставил тези отпечатъци, е отрязал пръста на Тони Лайке.

— Нима? И кое те…

— Върху дръвника има кръв, а открих и ролка от бинт за превръзка на раната. Този нож ми изглежда познат. Виждал съм го… на размазана снимка. Забит в шията на Аделе Ветлесен.

Бьорн Холм подсвирна тихо, притисна специално фолио към дръжката на ножа, та прахът да се полепи по него, и сложи фолиото върху скенера.

— Сигюр Алтман, може да си наел добър адвокат, за да измисли обяснения за отпечатъците ти върху бюрото на Лайке, ала искам да чуя какво ще обясниш за отпечатъците ти върху този нож — заканително прошепна Хари.

Бьорн натисна "търси" и двамата приковаха очи в синята линия, която малко по малко запълваше белия правоъгълник.

Готово…

Намерено 1 съвпадение.

Бьорн Холм избра "покажи".

Хари остана втрещен от резултата.

— Все още ли смяташ, че притежателят на тези отпечатъци е отрязал пръста на Тони? — попита Бьорн Холм.

— След като видях как Аделе и Тони се чукат като животни пред клозета, всичко се завърна; всичко, което бях успял да погреба и което — така ме уверяваха психолозите — бях оставил зад гърба си. Всъщност се оказа точно обратното. Омразата се развилня като звяр, завързан години наред. Бях подхранвал този звяр, бях го оставил ди порасне и изведнъж той се откъсна от оковите, по-силен от всякога. Хари се оказа прав: действително имах намерение да накарам Тони Лайке да изпита същото унижение, което ми бе нанесъл.

Сигюр Алтман погледна ръцете си и се усмихна:

— Но теорията на Хари е правилна само дотук. Изобщо не съм искал да убивам Аделе Ветлесен. Целях единствено да подроня авторитета на Тони пред всички, особено пред бъдещите му роднини и най-вече пред дойната крава Галтунг, съгласил се да финансира авантюристичния проект на Тони в Конго. Защо му е на Тони да се жени за невзрачна жена като Лене Галтунг, ако тя няма такъв баща?

— Така е — усмихна се Микаел Белман, за да му покаже одобрение.

— Затова написах на Тони писмо от името на Аделе. В него тя му съобщава, че е забременяла и иска да задържи детето. Ала като бъдеща самотна майка се налага да мисли за финансовата страна на нещата и срещу известна суми няма да разгласява от кого е детето. Поисках му четиристотин хиляди като начало и насрочих среща на паркинга зад магазин "Лефдал" в град Сандвика в полунощ два дни по-късно. Изрично го предупредих да не се появява без парите. После съчиних от негово име писмо до Аделе. Тони я молеше да се срещнат на мястото, което определих в другото писмо. Познавайки Аделе, написах писмото така, че да ѝ прозвучи съблазнително, надявайки се, разбира се, двамата да не са си разменили нито имена, нито телефони, та да не ме разобличат, преди да постигна целта си. В единайсет часа вечерта отидох на мястото на срещата с колата ми. Заех позиция да снимам. По план трябваше да запечатам срещата, независимо дали приключи със скандал, или със секс, и да изпратя на Андерш Галтунг снимковия материал, придружен с обяснителен разобличаващ текст. И нищо повече. — Сигюр погледна Белман и повтори: — И нищо повече.