Ю Несбьо - Леопардът

— Съжалявам. Освен ако не разполагате с конкретна информация, която да удостовери, че моят клиент държи затворен друг човек и застрашава живота му, като отказва да съобщи местонахождението му, не мога да ви разреша да разговаряте със Сигюр Алтман, господин Хуле. Отправените към него обвинения са много сериозни и едва ли има нужда да ви обяснявам, че съм длъжен да защитавам интересите му по най-добрия начин.

— Съгласен съм с вас. Не се безпокойте.

Приключиха разговора. Хари погледна през прозореца към центъра. Столът му тук несъмнено беше много удобен, ала очите му търсеха стъклената фасада на Главното управление в квартал "Грьонлан".

Набра друг номер. В слушалката изчурулика благия глас на Катрине Брат.

— След няколко дни ще ме изпишат — похвали се тя.

— Мислех, че си в болницата по собствено желание.

— Така е, но въпреки това формално трябва да ме изпишат. Очаквам с нетърпение да изляза. Предложиха ми работа в участъка, след като ми изтече болничният.

— Чудесно.

— По конкретен повод ли ме търсиш?

Хари ѝ обясни.

— И сега трябва да откриеш Тони Лайке без помощта на Алтман, така ли? — попита Катрине.

— Да.

— Идеи откъде да започна?

— Само една. След изчезването на Тони проверихме къде е нощувал в района на Юстаусе. На пръв прочит не открихме нищо. По-задълбочена проверка пък показа, че името му фигурира едва в две-три хижи. Струва ми се странно, защото знаем, че е бил запален планинар.

— Може да е бил гратисчия. Нощувал е в хижите, без да вписва името си и без да плаща.

— Не ми прилича на такъв тип — възрази Хари. — Питам се дали не си е купил собствена хижа.

— Това ли е всичко?

— Да. Впрочем чакай, провери дали ще откриеш с какво се е занимавал Од Ютму през последните си дни.

— Още ли си необвързан, Хари?

— Що за въпрос?

— Днес ми звучиш някак обвързан.

— Така ли?

— Да. Но ти отива.

— Сериозно?

— Щом питаш: не!

Аслак Кронгли изправи вцепенения си гръб и огледа сипея.

Един от почистващата група извика повторно с осезаемо разтревожен глас:

— Насам!

Аслак изруга под нос. Оперативната група приключи: извадиха тялото и шейната на Од Ютму от пропастта. Акцията отне много време и сили, защото до сипея можеха да стигнат единствено, като се спуснат с въже, а това не беше никак лесна работа.

През обедната почивка един полицай разказа какво му подшушнала камериерката, почистила хотелската стая на Расмус Улсен, съпруга на убитата депутатка: забелязала петна от кръв по чаршафите. Сигурно следи от менструална кръв, предположила първоначално тя, ала после разбрала, че докато Расмус Улсен бил отседнал в хотела, съпругата му се намирала в "Ховасхюта".

— Може господин Улсен да е поканил някоя местна в стаята си или пък сутринта съпругата му да се е отбила при него и да са скрепили брачния мир с помирителен секс — контрира Кронгли.

— Никак не е сигурно дали кръвта е била от менструация — промърмори събеседникът му.

— Насам! — викаше сега разтревоженият глас.

Да им се не види макар! Аслак Кронгли искаше да се прибере вкъщи, да вечеря, да си направи кафе, а после да поспи. Да загърби цялата тази гадост. Вече покри дълговете си в Осло и се зарече изобщо да не се връща в онова блато. Този път ще изпълни намерението си.

Доведоха и полицейско куче, за да не пропуснат нито една част от тялото на Ютму. Неочаквано животното се спусна върху сипея и залая ожесточено, застанало на сто метра от Аслак по стръмнината. Аслак се поколеба.

— Важно ли е? — извика. Викът му отекна в цяла симфония.

След като му отговориха, той се покатери по сипея и само десет минути по-късно гледаше онова, което кучето бе изровило от снега. И да бяха се взирали от ръба на пропастта, нямаше да видят тялото, сплескано между два камъка.

— По дяволите! — изруга Аслак Кронгли. — Кой е това?

— Едва ли е Тони Лайке — усъмни се водачът на кучето. — За да остане от тялото само скелет, са необходими много години.

— Осемнайсет — уточни изненадващо Рой Стиле, който също се бе приближил и дишаше с мъка. — Лежала е тук цели осемнайсет години. — Той приклекна и наведе глава.

— Как разбра, че е жена? — учуди се Аслак.

Стиле посочи тазовата кост на скелета.

— Жените имат по-широк ханш. Навремето така и не успяхме да я открием. Това е Карен Ютму.

Кронгли долови нещо ново в гласа на Рой Стиле: потреперване от силно вълнение и скръб. Ала гранитното му лице запази обичайната си непроницаемост.