Ю Несбьо - Леопардът

Хари кимна на Бьорн, а той премига със светлините От джипа слезе мъж.

— Твой стар познат — обясни Хари. — Имал си вземане даване с дъщеря му.

Мъжът се приближи към тях. Краката му бяха малки криви. Точно като стар полицай той току повдигаше колана на панталоните си.

— На един въпрос все още се затруднявам да намеря отговор — призна Хари. — Снежния човек ме предупреди, че убиецът се е вмъкнал незабелязано в живота ми, издебвайки период, в който съм се чувствал разклатен. Как успя?

Сигюр си сложи очилата.

— Всички хоспитализирани пациенти са длъжни да посочат свой близък за контакт. Баща ти най-вероятно е посочил теб, защото в столовата една колежка спомена, че бащата на полицая, заловил Снежния човек, небезивестния Хари Хуле, лежи в нейното отделение. Веднага предположих, че разследването ще оглави не кой да е, а именно полицай с твоята слава. По онова време работех в съвсем други отделения, но помолих завеждащия за разрешение да използвам баща ти за анестезиологичен проект, защото е изцяло подходящ за целите на клиничното проучване, което провеждам. Ако се запозная с теб, мислех си, ще те подпитам как върви работата по случая.

— С други думи, искал си да ми дишаш във врата, да следиш хода на разследването, непрекъснато да подхранваш чувството си за превъзходство.

— Когато ти най-после се появи в болницата, едва се сдържах веднага да не те попитам докъде сте стигнали с разследването — Сигюр Алтман си пое дълбоко въздух. — Не биваше да събуждам подозрението ти. Затова си наложих да бъда търпелив и да изградя доверие помежду ни.

— И успя.

Сигюр Алтман кимна:

— Благодаря за признанието. Доставя ми удоволствие да чувам, че изглеждам надежден. Впрочем, знаеш ли как наричах помещението във фабриката "Кадок": моята режисьорска кабина. Когато нахлухте вътре, изгубих самообладание. Тази стая беше моят дом. От ярост едва не изключих баща ти от респиратора, Хари. Ала успях да се въздържа. Искам да го знаеш.

Хари мълчеше.

— А на мен едно нещо не ми стана ясно — продължи Сигюр. — Как се натъкнахте на запустялата хижа?

— Съвсем случайно — сви рамене Хари. — С мой колега потърсихме там убежище от снежна буря. Вътре имаше следи от скорошно присъствие. Върху печката открихме следи от обгоряла кожа. По-късно направих връзка между тях и ръката, подаваща се изпод моторната шейна. Приличаше на овъглена наденица. Местният ленсман остърга следите от изгоряло и ги изпрати за ДНК анализ. До няколко дни ще имаме резултатите. Тони е държал лични вещи в онази хижа. В едно чекмедже например открих семейна снимка. На нея Тони е малко момче. Проявил си небрежност, Сигюр.

Мъжът от джипа спря до прозореца и Бьорн го свали. Наведе се, погледът му подмина криминалния експерт и се втренчи в Сигюр Алтман.

— Здравей, Уле — поздрави ленсман Скай. — Арестувам те за убийството на куп хора. По протокол съм длъжен да им прочета имената, но и това ще стане. Преди да заобиколя колата и да ти отворя вратата, искам да поставиш ръцете си върху таблото така, че да ги виждам. Ще ти сложа белезници и ще те отведа в хубава, почистена килия. Жена ми е сготвила кюфтета с пюре от алабаш. Доколкото си спомням, това беше едно от любимите ти ястия. Как ти звучи, Уле?

— Какво, по дяволите, означава това?

В седем часа — централата на КРИПОС тъкмо се пробуждаше — в кабинета на Хари влетя бесният Белман с дипломатическо куфарче в едната и "Афтенпостен" в другата ръка.

— Ако говориш за вестника, шефе…

— За него говоря, да! — Белман плясна вестника върху бюрото пред Хари.

Заглавието заемаше половината страница: "КАВАЛЕРА АРЕСТУВАН ТАЗИ НОЩ". Още в деня, когато в зала "Один" измислиха това прозвище на издирвания убиец, то изтече в пресата. Всъщност арестуваха Кавалера не през нощта, а надвечер, ала ленсман Скай намери време да пусне съобщение до медиите чак след полунощ — тогава телевизиите вече бяха излъчили последните за деня новинарски емисии, а редакторите затваряха броевете си. В краткото комюнике не се съобщаваха часът и обстоятелствата около ареста, а само че Кавалера, в резултат от неуморната работа на ленсманската служба, е бил заловен пред старото читалище в Ютре Енебак.

— Какво означава това? — повтори Белман.

— Че полицията е тикнала един от най-опасните убийци в норвежката история зад решетките — отвърна Хари и се опита да повдигне седалката на стола си.