Ю Несбьо - Леопардът

— Или да ни демонстрира превъзходството си. Оставяйки пръста на Лайке пред вратата на кабинета ми в Главното управление, той ни показа среден пръст — и в преносния, и в буквалния смисъл на думата. Вмъкнал се е под носа ни, защото може да си го позволи. Та той е Кавалера. Отърсил се е от срама, отвърнал е на удара, отмъстил е на всички, които са се подигравали с него: на свидетелите, на курвата, на крадеца на чужди жени. После обаче се случва нещо непредвидено. Полицията открива щаб квартирата му във фабриката "Кадок". Разследващите все още не разполагат със следи, които да уличават Уле, но обръчът около него започва да се затяга. Затова Уле моли шефа си да му разреши да използва натрупалия се отпуск. Впрочем самолетът му излита вдругиден.

— В двайсет и един и петнайсет ще тръгне от Банкок и накрая ще кацне в Стокхолм — поясни Бьорн Холм.

— Част от подробностите в тази история са плод на предположения, но не и главните събития. Наближаваме Ето я.

Бьорн сви към чакълестата пътека пред голяма, боядисана в червено дървена постройка. Изгаси двигателя.

Прозорците не светеха, ала по стените на първия етнж висяха рекламни табели, които показваха, че в единия край на сградата някога се е помещавала бакалница. В другия ѝ край, на петдесетина метра от волвото на Бьорн, под улична лампа стоеше зелен джип "Чероки".

Възцари се тишина. Заглъхнаха всички звуци, времето спря, вятърът утихна. От прозореца на шофьора в джипа се издигаше цигарен дим.

— Ето тук е започнало всичко — каза Хари. — В тази дискотека.

— Кой е човекът в джипа? — попита Алтман.

— Не го ли позна? — Хари си извади цигара, лапна я, без да я пали, и се вторачи с копнеж в дима от автомобила пред тях. — Понякога уличните лампи заблуждават. По-старите пръскат жълта светлина и тя променя цвета на автомобилите. Например синьото изглежда зелено.

— Това го обясняваха в един филм… — сети се Алтман. — "В долината на Давид и Голиат" [82] "В долината на Давид и Голиат" (2007) — филм на американския режисъор Пол Хагис. — Бел. прев. .

— Мм. Страхотна лента. Почти от класата на Олтман.

— Почти.

— Достоен за класата на Сигюр Алтман.

Медицинският работник не отговори.

— Е, доволен си ли? — попита Хари. — Успя ли да осъществиш шедьовъра си, както го бе замислил, Сигюр? Или по-добре вече да те наричам Уле Сигюр?

— Предпочитам само Сигюр.

— Уви, процедурата по смяна на фамилното име е по-тромава от смяна на малкото — Хари се наведе между двете предни седалки. — Когато ми спомена, че си променил прекалено стандартната си фамилия, изобщо не ми хрумна, че "С" в Уле С. Хансен означава "Сигюр". И така, помогна ли ти новото име да избягаш от младежа, изгубил всичко върху чакъла пред тази дискотека?

Сигюр сви рамене:

— Бягаме, доколкото силите ни позволяват. Новото име успя да ме отдалечи поне малко.

— Мм. Днес проверих някои неща. След като си се преместил в Осло, си започнал да следваш за медицински асистент. Защо не се захвана да учиш за лекар, щом си имал отлични оценки от гимназията?

— Тогава бях обсебен от мисълта да си намеря поприще, което няма да изисква от мен да говоря пред публика — усмихна се кисело Сигюр. — Сметнах, че медицинските асистенти са пощадени от подобни изяви.

— Днес направих консултация с логопед. Той ми обясни, че пораженията върху речта на човек с отрязан език зависят от засегнатите мускули. На теория дори хора с половин език могат с упражнения да се научат да артикулират почти безгрешно.

— Звукът "с" трудно се учленява без върха на езика. Това ли ме издаде?

Хари свали прозореца и запали цигарата. Дръпна толкова силно, че хартията изпука.

— И това. Ала известно време се лутахме в грешната посока. Днес логопедът ми обясни, че хората имат склонност да обвързват фъфлещото "с" с мъжката хомосексуалност. На английски се нарича "gay lisp" и не представлява фъфлене, породено от проблеми в артикулационния апарат, а умишлено произношение на "с" по различен начин. Хомосексуалистите могат да превключват от нормалното произношение към фъфлещо "с" и го използват като своеобразен код. И явно кодът работи. Логопедът ме осведоми и за лингвистично проучване в американски университет с цел да се установи дали е възможно да отгатнем сексуалната ориентация на хората само като слушаме запис на речта им. Повечето участници в експеримента успели правилно да определят на кои от записите говорят хомосексуалисти. Но се оказало, че участниците често допускали грешка, когато, долавяйки така нареченото "gay lisp", пренебрегват други езикови сигнали в речта на фъфлещия, характерни за хетеросексуалните мъже. Рецепционистът в хотел "Бристъл" ми съобщи, че някакъв мъж попитал дали там е отседнала жена на име Иска Пелър, и ми описа гласа на обадилия се като женствен. В случая рецепционистът явно е попаднал в клопката на стереотипното мислене. Чак когато ми показа как точно е звучал гласът на мъжа, се досетих, че причината за преценката му се крие в изопаченото "с".