Ю Несбьо - Леопардът

Бьорн Холм зави до депото "Грьонму", откъдето се издигаше мръсен дим.

— Навярно са си прекарали добре по време на преходи в планината. Или пък Аделе е започнала да се отегчава от компанията му: приятелите ѝ я описват като непрестанно търсеща натура. И така, двамата отсядат в "Ховасхюта", където вече са се настанили петима души: Марит Улсен, Елиас Скуг, Боргни Стем-Мюре, Шарлоте Лол и болнатн Иска Пелър, която проспива цялата вечер в отделна стая. След вечеря туристите запалват камината, някои отварят бутилка червено вино, други предпочитат да си легнат. Сред оттеглилите се са Шарлоте Лол и Уле. Той се свива в спалния си чувал и чака своята Аделе. Но Аделе предпочита да остане с компанията. Вероятно е започнала да усеща зловонието. По-късно вечерта в хижата пристига още един гост. Въпреки шумните разговори Уле различава нов мъжки глас в трапезарията и се вцепенява. Този глас присъства в най-ужасните му кошмари и в най-блажените му фантазии за мъст. Не може да е той, невъзможно е. Уле напряга слух. Гласът говори с Марит Улсен, после заговаря Аделе. Уле чува как тя се смее. Постепенно гласовете им заглъхват. Всички освен тях двамата си лягат в съседната стая. Будни остават само Аделе и мъжът с познатия глас. После до Уле стигат звуци отвън, той се промъква до прозореца и ги вижда, вижда сластолюбивата ѝ физиономия, разпознава любовните ѝ стонове. И знае, че невъзможното ще се случи; историята се повтаря. Защото Уле разпознава мъжа, застанал зад Аделе, готов да я обладае. Това е той: Тони Лайке.

Бьорн Холм усили парното в купето. Хари се отдръпна малко по-назад.

— Когато на следващата сутрин гостите в хижата стават, Тони си е тръгнал. Уле се преструва, че не се е случило нищо. Защото сега той е по-силен, годините, през които е акумулирал омразата в себе си, са го калили. Знае, че другите са видели Аделе и Тони и са станали свидетели на унижението му — точно както миналия път. Ала Уле запазва спокойствие. Знае какво да направи. Навярно е копнял за този последен тласък към свободното падане. Няколко дни по-късно вече има подготвен план. Връща се в "Ховасхюта", навярно с моторна шейна, и откъсва страницата с имената на пренощувалите заедно с него в хижата. Защото този път не той ще бяга опозорен от свидетелите на срама си, а те ще страдат. И Аделе. Ала най-силно ще страда Тони. Уле му отрежда целия срам, който самият той е носил през всичките тези години. Уле ще потопи името му в най-мръсната кал, ще опропасти живота му, ще направи така, че да го сполети наказанието от същия онзи несправедлив Бог, който допуска нещастно влюбени да изгубват езика си.

Сигюр Алтман свали прозореца и в купето нахлу свирукащ вятър.

— Първата точка от плана на Уле е да си намери помещение, щаб квартира, където да работи на спокойствие и без да се притеснява, че може да го открият. Какво по- подходящо място от изоставената фабрика, където е изживял най-голямото щастие в живота си? Там той се заема със старателно планиране на жертвите. Естествено първа ще бъде Аделе, защото единствена тя от отседналите в "Ховасхюта" е наясно със самоличността му. Дори да е споменал името си пред другите гости, навярно бързо са го забравили, а колкото до книгата — единствената страница с името му се намира у него. Толкова много ли ще ви преча с една цигара, момчета?

Никакъв отговор. Хари въздъхна.

— И така, той си уговаря среща с нея. Взема я с кола, обвита отвътре с найлон. Завежда я в безлюден район, навярно близо до фабрика "Кадок". Там вади голям нож с жълта дръжка и я принуждава да напише картичка под диктовката му и да я адресира до съквартиранта си в Драмен. После я убива. Бьорн?

Бьорн Холм се прокашля и мина на по-ниска предавка:

— Според доклада от аутопсията убиецът е пробол сънната ѝ артерия.

— После слиза от колата, снима жертвата си върху седалката със забит в шията нож. Тази фотография представлява доказателството, че е накарал Аделе да си плати. Символизира триумфа му. Веднага се озовава върху стената над бюрото му във фабриката.

Срещу тях изскочи автомобил, но бързо се прибра в платното си и натисна клаксона, докато се разминаваха.

— Може да му е било лесно да я убие, а може и да се е затруднил. При всички случаи е знаел, че убийството на Аделе е най-критичният момент от плана му. Макар връзката им да не е продължила дълго, Уле не може да знае със сигурност на кого и колко е разказала Аделе. Дава си сметка, че открият ли трупа ѝ, разследващите веднага ще го вземат на мушка: какъв по-подходящ главен заподозрян от зарязано гадже? Ако открият трупа ѝ. Ала в случай че Аделе изчезне, например по време на пътуване из Африка, Уле ще отърве кожата. Затова той хвърля тялото ѝ на място, което познава добре: водата е дълбока, а хората избягват района. Мястото с изоставената младоженка на прозореца: старата въжарница до езерото Люсерен. После заминава за Лайпциг и плаща на проститутката Юлияна Верни да вземе картичката, написана от Аделе, да се настани в хотел в Руанда под името госпожица Ветлесен, и да изпрати картичката оттам. Освен това ѝ заръчва да купи нещо за него от Конго: смъртоносно оръжие, известно като ябълката на Леополд. Това оръжие, разбира се, не е избрано случайно. Напротив, така Уле смята да насочи полицията към Конго, а съответно и към Тони Лайке, защото той често пътува дотам заради бизнеса си. Юлияна Верни изпълнява поръчението и се връща в Лайпциг. Уле ѝ се отплаща подобаващо. И навярно именно тогава, докато стои над треперещата Юлияна, в чиято уста е натъпкал инструмента за мъчение; докато сълзите ѝ се стичат по бузите, той започва да усеща радост, садистично опиянение, напомнящо сексуално удоволствие; опиянение, породило се и подхранвано през годините, когато самотно се е отдавал на мечти за отмъщение. След това изхвърля трупа ѝ в реката, но тялото изплува и го забелязват.