Ю Несбьо - Леопардът

— Да, разбира се. Кетаноминът се разпространява по кръвта из цялото тяло. — Алтман прехвърли снимките. — Този пръст ми се струва обезкървен, но теоретично погледнато, дори една-единствена капка е достатъчна, за да се докаже наличие на някаква субстанция в кръвта.

— Имам и още един въпрос: съгласен ли си да ни сътрудничиш по време на арест тази вечер?

— Аз ли? Нали разполагате с екип от съдебни лекари…

— В случая ти си по-компетентен от тях. А на мен ми трябва човек, на когото да разчитам.

Алтман сви рамене, погледна часовника си и върна снимките на Хари.

— Дежурството ми приключва след два часа.

— Чудесно. Ще дойдем да те вземем. Ще впишеш името си в норвежката криминална история, Алтман.

Медицинският работник се усмихна вяло.

Докато Хари влизаше в Отдела по експертно-криминална дейност, Микаел Белман му се обади по телефона.

— Къде се губиш, Хари? Днес ми липсваше на сутрешната оперативка.

— Насам-натам.

— И по-точно?

— Из любимия ни град — Хари остави голям плик, размер А4, върху плота пред Ким Ерик Локер и посочи върховете на пръстите си — знак, че иска от него да провери отпечатъците в плика.

— Започвам да се притеснявам, когато радарът ми не те засече в продължение на цял работен ден, Хари.

— Не ми ли вярваш, Микаел? Да не се страхуваш, че пак ще се върна към алкохола?

В другия край на жицата настъпи кратко мълчание.

— Длъжен си да ми докладваш. Не забравяй да ме държиш в течение.

— Разрешете да доложа: няма нищо за докладване, шефе.

Хари прекъсна връзката и влезе в кабинета на Бьорн. Вътре завари Беате, която ги бе изпреварила.

— Какво имаш да ни съобщаваш? — попита тя.

— Една истинска разбойническа история — отвърни Хари и седна.

Преполовил разказа си, той видя как Локер провря глава в стаята.

— Вижте какво открих — показа им той фолио с пръстови отпечатъци.

— Благодаря — Бьорн взе фолиото, сложи го върху скенера, седна пред настолния си компютър, извади папката с пръстовите отпечатъци, открити на местопрестъплението на улица "Холмен", и задейства програмата за търсене в базата данни.

Макар да знаеше, че ще отнеме едва няколко секунди, Хари затвори очи и усети как сърцето му се разблъска в гърдите, при все че вече знаеше резултата. Снежния човек му каза малкото, от което се нуждаеше, придаде словесна форма на предположенията му, произведе звуковата вълна, необходима, за да се задейства лавината.

Нямаше начин да е другояче.

Обикновено отнемаше едва няколко секунди.

Сърцето му биеше лудо.

Бьорн Холм се прокашля, но продължи да мълчи.

— Бьорн — подзе Хари, без да отваря очи.

— Да.

— Това да не е една от онези паузи, които толкова държиш да оценявам по достойнство?

— Да.

— Приключи ли вече с риторичните похвати, проклетнико?

— Да. Имаме съвпадение.

Хари отвори очи. В стаята струеше слънчева светлина, изпълваше помещението и ги подканваше да се понесат по нея. Радост. Дива радост.

Тримата се изправиха едновременно. Вторачиха се един в друг с отворени уста, застинали в безмълвен тържествуващ възглас. После се прегърнаха: Беате остана полузаклещена между Хари и Бьорн. Продължиха да ликуват с едва приглушени възклицания, предпазливо си плеснаха ръцете, а Бьорн Холм увенча веселието им с танц, който — поне според Хари — далеч надхвърляше възможностите на обикновен фен на Ханк Уилямс: безупречно изпълнена лунна походка.

Двамата мъже стояха върху нисък обезлесен хълм между църквата в Манглерю и магистралата.

— Наричахме мястото землянка или скривалище — разказваше единият, облечен в рокерско яке, и отметна настрани дългата си рядка коса. — През лятото идвахме и изпушвахме до дупка всичко, до което се бяхме докопали. И то на петдесетина метра от полицейския участък. — Той се усмихна носталгично. — Аз, Ула, Те-Ве, неговата приятелка и още няколко души. Славни времена бяха!

Погледът на мъжа се зарея в далечината, докато Рогер Йендем записваше разказа му.

След известно лутане журналистът успя да издири Юле в клуб по мотоциклетизъм в Алнабрю, където — оказа се — Юле се хранел, спял и прекарвал живота си на свободен човек. Мърдал само до близкия магазин за хранителни стоки, за да си купи тютюн и хляб. Йендем и преди бе ставал свидетел как затворът прави хората зависими от позната обстановка, рутина и сигурност. Изненадващо за Йендем, Юле сравнително бързо се съгласи да говори за миналото си. Думата катализатор се оказа "Белман".