Ю Несбьо - Леопардът

Хари шофираше към центъра по Е18. Пред него се точеше дълга колона от автомобили. Сви в бус лентата. Все пак беше полицай, дявол да го вземе! Времето изтичаше, трябваше да се бърза. Устата му пресъхна, а псетата в стомаха му се бунтуваха все по-неудържимо.

— Намира се близо до теб, Хари. Почти съм сигурен.

Не може да се стърпи да стои на разстояние. Ала се е промъкнал в живота ти от мъртва зона, възползвал се е от момент, когато вниманието ти е било насочено другаде или си преживявал период на слабост. Той е част от обкръжението ти: съсед, приятел, колега. Или просто човек, скрил се зад друг със значително по-важна роля в живота ти; сянка, която дори не си представяш по друг начин, освен като притурка. Сети се кой е минавал така незабелязано покрай полезрението ти. Защото той вече се е вмъкнал в живота ти. Виждал си лицето му. Навярно сте разменили само две-три думи, но ако е същият като мен, той не е устоял на изкушението да се докосне до теб, Хари. Да, той се е докоснал до теб.

Хари паркира пред "Савой", влезе и се приближи до бара.

— Какво ще обичате?

Хари плъзна поглед по бутилките, наредени по стъклените рафтове зад бармана: "Бифитър", "Джони Уокър", "Бристъл Крийм", "Абсолют", "Джийм Бийм".

Търсеше човек, изпълнен с накипяла омраза. Човек който не допуска наплива на други чувства, освен ненавист. Човек с бронирано сърце.

Погледът му се спря, после отскочи. Устните му се разтвориха. Споходи го прозрение свише. И този проблясък обясни всичко.

— Господине? — долетя гласът на бармана сякаш отдалеч.

— Да.

— Спряхте ли се на нещо?

— Да — кимна бавно Хари. — Да, спрях се.

С молив, стиснат между показалците на двете ръце, Гюнар Хаген наблюдаваше Хари. По изключение той седеше изправен, а не полуизлегнат, на стола пред бюрото на началника си.

— Реално погледнато, в момента работиш за КРИПОС и си част от екипа на Белман — отбеляза Хаген. — Следователно всеки извършен от теб арест автоматично ще се впише в актива на Белман.

— А ако, съвсем хипотетично, ви дам ценна информация и предоставя на Отдела за борба с насилието възможността — в лицето на Кая Сулнес или Магнюс Скаре например — да извърши ареста?

— Предложението ти е повече от великодушно, но не мога да приема, Хари. Обвързан съм със служебни договорки.

— Мм. Значи Белман още те държи с нещо?

Хаген въздъхна:

— Ако се отклоня от правия път и си позволя волността да отнема на Белман арест по най-сериозното текущо разследване, Министерството на правосъдието веднага ще разбере, че съм нарушил тяхна заповед и съм те призовал в екипа си. Ще сметнат действията ми за груба проява на неподчинение и от това ще пострада целият Отдел. Съжалявам, Хари, просто не мога да допусна подобно нещо.

Хари се вторачи замислено пред себе си.

— Добре, шефе.

Скочи рязко и се втурна към вратата.

— Почакай!

Хари спря.

— Откъде ти хрумна да ми задаваш такива въпроси. Хари? Случило ли се е нещо, за което трябва да знам?

— Говорех чисто хипотетично, шефе — поклати глави Хари. — Нали работата ни го изисква?

До три часа Хари използва свободното си време, за ди проведе няколко телефонни разговора, последния — с Бьорн Холм, който без никакви уговорки веднага се съгласи да го закара където поиска.

— Още не съм ти съобщил къде и защо — отбеляза Хари.

— Няма нужда. Разчитам на теб — увери го Бьорн, натъртвайки всяка сричка.

Настъпи мълчание.

— Явно съм заслужил доверието ти, Бьорн.

— Да.

— Имам чувството, че съм ти искал извинение, но не съм сигурен…

— Не си ми искал.

— Така ли? Е, добре… В такъв случай из… из… По дяволите, не е никак лесно. Из… из…

— Май двигателят ти се задави, приятел — в гласа на Бьорн се прокрадна усмивка.

— Съжалявам. Надявам се преди пет да ми изпратят резултата от проверката на няколко пръстови отпечатъка. Ако не дадат съвпадение, ще се разминеш с шофирането.

— Защо се изразяваш така мъгляво?

— Защото ми имаш доверие.

В три и половина Хари почука на вратата на стаичката за дежурните в Държавната болница.

Сигюр Алтман отвори.

— Здравей, имаш ли малко време да погледнеш тези снимки? — попита Хари и подаде на мъжа сноп фотографии.

— Лепнат — отбеляза Алтман.

— Идвам право от лабораторията за проявяване.

— Хм… Отрязан пръст. Защо ми го показваш?

— Подозирам, че притежателят му е бил инжектиран с голяма доза кетаномин. Питам се дали при анализ на пръста могат да се открият следи от това вещество. Реших да се обърна към теб, защото си специалист по анестезиология.