Ю Несбьо - Леопардът

— Ако си дошъл тук със същото намерение като мен, значи наблюдаваш фабриката, защото онзи може да се появи.

— Да, точно така — кимна Бийвъс, без да сваля поглед от нея.

— Не е изключено да дойде. Може да не знае, че фабриката е изгоряла.

— Някога баща ми работеше там. Често повтаряше, че произвеждал ФСС, кашлял ФСС и постепенно започнал да се превръща във ФСС.

— Има ли и други от КРИПОС в района? — попита Кая. — Микаел ли ви изпрати?

— Скъса с него, нали? Вече ходиш с Хари Хуле.

Ледени тръпки пронизаха Кая. Откъде, за бога, този тип знае всичко това? Наистина ли Микаел е споделил с някого за връзката им?

— Ти не присъства на акцията "Ховасхюта" — отбеляза тя, за да смени темата.

— Не бях ли? — Той отново започна да грухти. — Сигурно съм бил в почивка. Но Юси дойде.

— Да — прошепна тя. — Юси дойде.

Духна вятър и тя извърна глава настрани, защото я одраска клон. Дали Бийвъс я бе проследил, или бе дошъл тук преди нея?

Понечи да го попита, ала той бе изчезнал. Кая насочи фенера между дърветата. От Бийвъс нямаше и следа.

В два през нощта Кая паркира на улицата, влезе през портата и изкачи стълбището пред жълтата къща. Натисна звънеца над керамичната плочка, на която с калиграфски почерк пишеше "сем. Хуле". След като позвъни три пъти, Кая чу тихо покашляне и се обърна. Хари тъкмо затъкваше револвера в панталона си. Явно се бе промъкнал безшумно иззад ъгъла.

— Какво има? — попита стреснато тя.

— Просто гледам да не рискувам — обясни той. — Трябваше да се обадиш да ме предупредиш.

— М… май не биваше да идвам.

Хари се качи по стълбите, мина покрай нея и отключи. Тя влезе след него в жилището, обгърна с ръце гърба му, притисна се до него и бутна вратата с крак. Хари се освободи от прегръдката ѝ и понечи да каже нещо, ала тя го спря с целувка. Страстна целувка, която копнееше за подходящ отговор. Кая мушна студените си ръце под ризата му. По топлината от кожата му разбра, че току-що е станал от леглото, издърпа револвера от панталона му и го остави с трясък върху масичката в антрето.

— Искам те — прошепна тя, захапа ухото му, мушна ръка в панталона му и напипа топлия му мек член.

— Кая…

— Ще те имам ли?

Долови леко колебание и известна неохота в погледа му. Обгърна тила му с другата си ръка и прикова очи в неговите:

— Моля те…

Той се усмихна. Мускулите му се отпуснаха и той я целуна съвсем предпазливо. По-предпазливо, отколкото ѝ се искаше. Кая простена разочаровано и разкопча панталона му. Стисна члена му, без да движи ръката си, и изчака, докато нарасне.

— Проклета да си — въздъхна той и я вдигна на ръце.

Отнесе я по стълбите на горния етаж. Ритна вратата на спалнята и положи Кая върху леглото от страната, където някога бе спала майка му. Кая отпусна назад глава и затвори очи, докато усещаше как той бързо и ловко сваля дрехите ѝ една по една. Лъхна я топлината от кожата му, и само след секунди той се надвеси над нея и разтвори бедрата ѝ. "Да — помисли си тя. — Проклета да съм."

Кая лежеше, облегнала буза о гърдите му, и слушаше ударите на сърцето му.

— За какво си мислеше? — прошепна тя. — Докато стоеше, затрупан от лавината, и очакваше смъртта?

— Че ще оживея.

— Само това?

— Да, само това.

— А не си ли мислеше, че… ще видиш пак онези, които обичаш?

— Не.

— А аз си мислех точно за това. Странно усещане. Изплаших се ужасно и нещо в мен сякаш се разпадна. После страхът изчезна и ме изпълни спокойствие. Заспах. А в един момент се появи ти и ме събуди. Спаси ме.

Хари ѝ подаде цигарата си и тя си дръпна. Изкикоти се:

— Ти си герой, Хари. Достоен си за медал. Кой би предположил!

— Вярвай ми, скъпа — поклати глава той, — в онзи миг мислех единствено за себе си. Преди да се добера до камината, изобщо не се сетих за теб.

— Добре де, но когато си стигнал до нея, си знаел, че кислородът е на свършване и изравяйки ме от снега, ще се обречеш на два пъти по-бърза кончина.

— Какво да кажа? Явно съм великодушна личност.

Тя го тупна през смях по гърдите:

— Герой!

Хари дръпна силно от цигарата си.

— Или просто инстинктът за оцеляване е приспал съвестта ми.

— В какъв смисъл?

— Първият човек, когото улучих с щеката, се оказа силен и почти успя да я задържи. Досетих се, че е Колка. Беше жив. Всяка секунда можеше да се окаже решаваща, ала вместо да го изровя, продължих да пъхам щеката в снега, докато те намерих. Ти не реагира изобщо. Помислих те за мъртва.

— И?

— Вероятно подсъзнателно съм си помислил, че ако извадя от снега първо мъртвеца, през това време живият ще умре и така ще разполагам с всичкия въздух. Не е лесно да прецениш мотивите на човек, попаднал в критична ситуация.