Ю Несбьо - Леопардът

— Е, какво е чувството да флиртуваш с врага?

— В момента врагът се нарича Кавалера — сви рамене Хари.

— Добре. Пуснахме пръстовите отпечатъци в базата данни, но не открихме съвпадение.

— Не съм и очаквал да го открием.

— Как е баща ти?

— Остават му броени дни.

— Съжалявам.

— Няма нищо.

Спогледаха се. И изведнъж му просветна, че трябва да види едно лице на погребението. Малко, бледо лице, което бе виждал на погребения — покрусено от плач, с големи наскърбени очи. Лице, създадено за траур.

— За какво мислиш? — попита Беате.

— Познавам само един убиец, който умъртвява жертвите си по сходен начин — Хари отново се обърна към прозореца.

— Снежния човек, нали?

Хари кимна. Беате въздъхна:

— Обещах да го запазя в тайна, но Ракел се обади.

Хари се вторачи в блоковете далеч в квартал "Хелсфюр".

— Попита за теб. Казах ѝ, че си добре. Правилно ли постъпих, Хари?

Той си пое дълбоко въздух:

— Да, разбира се.

Беате постоя още малко на вратата и си тръгна.

Как ли се чувства тя? А Олег? Къде ли са в момента? Какво правят вечер? Кой бди над тях, кой ги пази? Хари подпря глава на ръцете си и запуши ушите си с длани.

Само един човек знаеше как разсъждава Кавалера.

Следобедният мрак се спусна, без да се случи нищо значимо. Капитана, рецепционистът с мания да информира полицията, се обади да съобщи за мъж, позвънил да пита дали Иска Пелър, австралийката, за която съобщавали в "Афтенпостен", е отседнала в хотела. Хари предположи, че е бил журналист, но Капитана настоя, че дори най-подлите драскачи се представят с име и месторабота. Хари му благодари и едва се сдържа да не го помоли да се обади пак, ако се появи нещо. Просто знаеше какво ще последва. Белман му звънна да го уведоми за предстоящата пресконференция и да го покани да присъства. Хари отказа. В гласа на Белман се усети облекчение.

Хари барабанеше нервно по бюрото. Вдигна слушалката да се обади на Кая, но се отказа.

Пак я вдигна и набра няколко хотела, разположени и центъра. Рецепционистите не се сетиха да са ги питали за жена на име Иска Пелър.

Хари си погледна часовника. Искаше да гаврътне един питие; да влети в кабинета на Белман, да го попита къде, по дяволите, е забутал опиума му, да размаха юмрук, докато онзи се свива изплашен…

Единственият, който знае.

Хари стана, ритна стола, грабна вълненото си палто и изхвърча навън.

Спусна се в центъра и паркира неправомерно пред Норвежкия театър. Пресече улицата и влезе в хотела.

Капитана се бе сдобил с прозвището си, докато работеше като портиер в същия хотел. Лепнаха му прякора поради две причини: тогава носеше яркочервена униформа и непрекъснато коментираше — и командваше — всички и всичко наоколо. Освен това имаше самочувствие и на информационно средище за случващото се в центъра, на човека, който познава пулса на града, на всезнаещия, на информатора с главно И, незаменима брънка в полицейската машина, осигуряваща спокойствието в Осло.

— В дълбините на съзнанието ми се е запечатал особеният му глас — заяви Капитана, наслаждавайки се на вкуса на собствените си думи.

Колегата му не скри досадата си от високопарните му изрази.

— Звучеше като гей — заключи Капитана.

— Значи е имал висок глас, така ли? — попита Хари и се сети за показанията на приятелите на Аделе: Кавалера не я привличал достатъчно, защото говорел като съквартиранта ѝ.

— Не, по-скоро звучеше ето така — Капитана обърна престорено кокетно дланта си с чупка в китката, запримига с очи и извика пискливо: — Ужаааасно съм ти ядосан, Сьорен!

Колегата му, върху чиято табелка наистина пишеше "Сьорен", избухна в смях.

Хари благодари за сведенията и пак се изкуши да помоли Капитана да го държи в течение, но замълча и си тръгна. Запали цигара и погледна към табелата на хотела. Имаше нещо… В същия миг забеляза служител на агенция "Паркинги и гаражи", който бе паркирал зад колата му и записваше номера ѝ.

Хари пресече улицата и му показа служебната си карта.

— Полицейски служител съм и съм тук по работа.

— Няма значение. "Спирането забранено" означава, че с забранено за всички — отсече мъжът в работен гащеризон, без да прекъсне писането. — Подай жалба.

— Нали знаеш, че и ние, полицаите, имаме право да пишем глоби за неправилно паркиране?

Мъжът го погледна с цинична усмивка:

— Ако си въобразяваш, че ще ти позволя сам да си напишеш акт, бъркаш, приятелю.

— Възнамерявах да напиша глоба на тази кола — Хари посочи автомобила зад неговия.