Ю Несбьо - Леопардът

— Защо?

— Дори когато от телефона не се провежда разговор, наземната станция на мобилния оператор приема сигнал от апарата на всеки два часа. Щом станцията не е приела никакъв сигнал от телефона, значи преди и след обаждането той се е намирал в безлюдния планински район около Юстаусе, където вероятно е бил подложен на мъчения и бутнат в пропастта.

Помръкнали физиономии. Хари установи, че еуфорията отпреди малко се е изпарила. Приближи се към стола си.

— Имаме един-единствен шанс да се сдобием с отправната точка, за която спомена Белман — тихо подхвана той, знаейки, че и без да се старае, ще привлече вниманието на аудиторията. — Ще ви върна на кражбата в дома на Лайке. Да предположим, че убиецът е влязъл там, за да се обади на Елиас Скуг. Случило се е няколко дни преди да арестуваме Тони Лайке. Нашите криминалисти в бели престилки безспорно са си свършили съвестно работата поне с такова впечатление останах, когато отидох на улица "Холмен" и на вратата се сблъсках с… Холм. — Бьорн наклони глава и стрелна Хари с поглед, казващ "спести си шегите". — Ами ако вече разполагаме с пръстови отпечатъци от Кавалера?

Слънцето отново огря стаята. Присъстващите се спогледаха, леко сконфузени, задето не се бяха сетили за този съвсем близък до ума факт.

— Оперативката се проточи, а и се сблъскахме с много нова информация — обади се Белман. — Явно мозъците ни са преуморени и работят на по-бавни обороти, но кажи какво мислиш по въпроса, Холм.

Бьорн се плесна по челото.

— Ами да! Иззехме дактилоскопски следи от цялото жилище. Направихме го, защото Тони Лайке беше главен заподозрян и гледахме на дома му като на предполагаемо местопрестъпление. Надявахме се да изолираме отпечатъци, съвместими с образците, снети от жертвите.

— Останаха ли много неидентифицирани отпечатъци? — поинтересува се Белман.

— Точно там е работата — отвърна Бьорн Холм с усмивка. — Веднъж седмично в дома на Лайке идват две полякини да чистят. Когато влязохме за оглед, жените бяха лъснали до блясък целия апартамент шест дни по-рано. Затова открихме отпечатъци само на Лайке, на Лене Галтунг, на двете чистачки и на човек, чиито отпечатъци не съвпадаха с тези на жертвите. Прекратихме опитите да ги идентифицираме, когато Лайке представи алибито си и го освободиха. Покрай цялата олелия забравих къде открихме тези отпечатъци.

— Но аз си спомням — намеси се Беате Льон. — Получих доклада от огледа със скици и снимки. Неизвестният човек е оставил отпечатък от лявата си ръка върху плота на помпозното и изключително грозно писалище. Ето така. — Тя стана и облегна лявата си ръка върху масата. — Ако не греша, там се намираше стационарният телефон на Лайке. — Показа нагледно как неизвестният е разговарял по телефона, като направи с десницата си всеизвестния знак за телефон с палец до ухото и кутре пред устата.

— Уважаеми дами и господа — по лицето на Белман се изписа широка усмивка и той разтвори ръце, — струва ми се, че най-после се натъкнахме на надеждна следа. Холм, продължавайте да издирвате чии са неизвестните отпечатъци. Само ми обещай да не се окажат от пръстите ни съпруга на някоя от полякините, отишъл да звъни безплатно от дома на Лайке.

На излизане от стаята Пеликанката се изравни с Хари.

— Надмина очакванията ми, Хари — разклати кокетно растите си тя. — Но когато излагаш хипотезите си, не е лошо да вмъкваш от време на време по някое "предполагам".

Усмихна се и го бутна закачливо с хълбок.

Хари оцени усмивката, но това последното…

Телефонът извибрира в джоба му. Извади го. Не му звъняха от болницата.

— Подвизава се под името Нашвил — съобщи Катрин Брат.

— Като американския град ли?

— Да. Нашвил е влизал в страниците на всички големи вестници и е изчел всички подробности за убийствата. Зн жалост не разполагам с нищо друго. Нашвил е влизал в интернет само нощем в продължение на два месеца и е търсел единствено статии, свързани с убийствата. По всичко личи, че Нашвил е очаквал да го проверим.

— Май това е нашият човек.

— Започвай да търсиш мъже с каубойски шапки.

— Защо?

— Нашвил е меката на кънтри музиката.

Мълчание.

— Ало? Хари?

— Тук съм. Благодаря ти, Катрине.

— Целувка?

— От главата до петите.

— Не, благодаря.

Затвориха.

Хари седеше във временно отпуснатия му кабинет с изглед към "Брюн" и се взираше в безрадостната панорама, когато на рамката на вратата се почука.

Там стоеше Беате Льон.