Ю Несбьо - Леопардът

— Тя е служебна…

— "Спирането забранено" означава, че е забранено за всички.

"Гащеризонът" го изгледа кисело.

Хари сви рамене:

— Подай жалба… приятелю.

Мъжът затвори бележника, обърна се демонстративно и влезе в колата си.

Хари пое нагоре по улицата и телефонът звънна. Обаждаше се Гюнар Хаген. В обикновено уравновесения глас на началника сега трептяха тревожни нотки:

— Ела веднага, Хари.

— Какво се е случило?

— Просто ела. В подземния пасаж сме.

Хари чу гласове и забеляза проблясване на светкавица от фотоапарат много преди да стигне до края на бетонния коридор. Пред вратата на последния му кабинет стояха Гюнар Хаген и Бьорн Холм. Служителка от Отдела по експертно-криминална дейност се опитваше да свали евентуални отпечатъци от вратата и дръжката със специална четчица, докато двойник на Холм снимаше половин отпечатък от ботуш в ъгъла до стената.

— Този отпечатък е стар — отбеляза Хари. — Беше тук още преди да се пренесем. Какво става тук?

Двойникът на Бьорн го погледна. Холм му кимна — знак, че това е достатъчно.

— Един от служителите в затвора е открил това върху пода пред вратата — обясни Хаген и вдигна плик за доказателствен материал.

През найлона Хари прочете името си върху друг, хартиен плик, напечатано на бележка, залепена за плика.

— Според служителя пликът може да е стоял тук максимум два дни. Не всеки ден оттук минават хора.

— Ще разберем кога е бил оставен по влажността — поясни Холм. — Ще оставим тук същия плик и ще проверим за колко време ще придобие същата влажност.

— Започвате да ми приличате на герои от "От местопрестъплението" — пошегува се Хари.

— Дори да узнаем кога е бил оставен пликът, няма да ми помогне особено, защото в подземния пасаж няма охранителни камери — уточни Хаген, — Задачата му е била съвсем лесна: вмъкнал се е в сградата незабелязано, смесил се е с тълпата, качил се е в асансьора и е слязъл в масажа. Там няма нито проверки, нито затворени врати, освен ако не поеме нагоре към затвора.

— Да, защо ни е да заключваме? Нещо против да запаля? — попита Хари.

Никой не отговори, но го стрелнаха с достатъчно красноречиви погледи. Хари сви рамене.

— Очаквам да ми обясните какво има в плика.

Бьорн Холм вдигна втори плик. Понеже светлината беше твърде оскъдна, Хари се приближи, за да види съдържанието му.

— Ужас — процеди и отстъпи назад.

— Среден пръст — поясни Хаген.

— Пръстът изглежда като счупен — подхвана Бьорн. — Разрезът е оставил рана със съвсем гладка повърхност. Няма следи от дърпане на кожа. Пръстът е отрязан с брадва или с нож.

От пасажа се разнесе ехо от забързани приближаващи се стъпки.

Хари напрегна зрението си. Само върхът на белия обезкървен пръст беше синьочерен.

— Взе ли отпечатък? — обърна се той към Холм.

— Да. Ако извадим късмет, отговорът от проверката ще пристигне всеки момент.

— Залагам на лявата ръка.

— Прав си — обади се Хаген.

— В плика имаше ли друго освен пръста?

— Не. Ето, сега вече знаеш колкото нас.

— Вероятно дори повече — Хари опипа кутията цигари — Сетихме се, че Снежния човек ти отряза средния пръст именно на лявата ръка — отбеляза Хаген и се спогледа Бьорн Холм.

Трополенето се приближаваше.

— Открих нещо — обади се криминалистката до вратата.

Тримата мъже се обърнаха към нея.

Приклекнала, тя държеше нещо между палеца и показалеца си. Нещо черносиво.

— Не ви ли прилича на камъчетата от местопрестъплението, където открихме Боргни?

Хари пристъпи към нея.

— Да. Камък от лава.

Тичешком пристигна млад мъж със служебна карта, закачена върху джоба на ризата му. Спря запъхтян пред Бьорн Холм, опря ръце о коленете си и се опита да yспокои дишането си.

— Е, Ким Ерик? — подкани го Холм.

— Открихме съвпадение — изпъхтя младежът.

— Нека позная — Хари лапна цигара.

Другите го погледнаха.

— Тони Лайке.

— От… откъде… — подхвана Ким Ерик с нескрито разочарование.

— Изпод моторната шейна се подаваше дясната му ръка. Всички пръсти си бяха по местата. Затова предположих, че пръстът е отрязан от лявата. — Хари посочи плика. Освен това пръстът не е счупен, а деформиран вследствие от ревматоиден артрит. Предава се по наследство, не е заразен.

Вратата на апартамента в жилищната кооперация в квартал "Ховсетер" отвори жена с широки като на борец плещи и ръста на Хари. Изгледа го търпеливо, явно свикнала да изчаква посетителите няколко секунди, докато се опомнят.