Ю Несбьо - Леопардът

В залата настъпи тишина. Чу се как навън изчурулика птица.

— Защо? — попита Пеликанката. — Защо да го прави, щом може просто да го подложи на мъчения и да го убие?

— Защото болката и смъртта далеч не са най-големият кошмар на човека — Хари отново парафразира чути отнякъде думи. — Най-страшното е унижението. Кавалера е искал да накаже Лайке, като го накара да изпита унижението да изгуби всичко. Падението, срама.

Беате Льон се усмихна леко и кимна одобрително.

— Ала както отбелязахте, колеги, за съжаление на убиеца Тони имаше алиби и така се размина с по-лека присъда: бавна и мъчителна смърт.

В настъпилата тишина Хари усети отново миризмата на печено месо. После сякаш всички присъстващи си поеха дъх в един и същия миг.

— Какво ще правим? — попита Пеликанката.

Хари вдигна глава. Върху дървото пред прозореца бе кацнала чинка — подранила прелетна птица, която вдъхва на хората надежди за скорошно запролетяване, но умира през първата мразовита нощ.

"Този път няма да сгреша — зарече се Хари. — Няма да стане."

Сутрешната оперативка в КРИПОС се проточи.

Бьорн Холм докладва за техническите находки в "Кадок". Не бяха открили нито семенна течност, нито други следи от извършителя. Използваната стая бе изгоряла, компютърът приличал на купчина метал и било невъзможно да се възстанови информацията в него.

— Вероятно е използвал интернет от свободните мрежи в района. "Нюдален" предлага много такива.

— Въпреки това трябва да е оставил електронни слиди — обади се Ердал, но твърдението му прозвуча по-скоро като заучена реплика, отколкото като подплатено с конкретни подозрения.

— Можем, разбира се, да влезем в няколко от стотиците интернет мрежи в "Нюдален" и да търсим нещо, което и ние не знаем какво е — съгласи се Холм. — Нямам представа обаче колко време ще отнеме и дали изобщо ще се натъкнем на нещо съществено.

— Остави това на мен — предложи Хари, изправи се и тръгна към вратата, докато набираше номер на телефона си. — Знам кой ще ми свърши работа.

Остави вратата притворена и докато чакаше отговор от другия край на жицата, чу как един следовател обясняваше, че от живеещите близо до фабриката никой не е видял човек да влиза в "Кадок", ала все пак трябвало да се има предвид гъстата растителност около фабриката и мрачните зимни месеци.

— Секретарят на Катрине Брат — чу Хари в слушалката.

— Ало?

— Госпожица Брат отива да обядва.

— Извинявай, Катрине, но обядът ще почака. Слушай сега какво искам от теб… Кавалера е закачил снимки на стената, най-вероятно разпечатки от новинарски страници в интернет. С помощта на търсачката влез в мрежите в района и провери логовете, за да откриеш кой се е интересувал от сайтове с обширна информация за убийствата. Разбира се, тези сайтове се посещават от стотици потребители…

— Но само Кавалера ще е посетил почти всички новинарски сайтове — прекъсна го Катрине. — Ще те помоля само за списък на абонатите, подредени по количество сваляна информация.

— Мм. Бързо учиш.

— Неслучайно са ми дали такова име, нали "брат" означава "стръмен". Бързо изкачвам всякакви нанагорнища: и в учението, и навсякъде.

Хари се върна при колегите си. Тъкмо прослушваха телефонното съобщение, което Хари получи от номера на Лайке. Изпратиха го за гласов анализ в Научно-техническия университет в Тронхайм. След внимателно прослушване и изследване на звуков запис от банков обир например бяха постигали резултати, по-ефективни от информацията на записите от охранителните камери, понеже гласът — колкото и човек да се мъчи да го преправя — се замаскира само до определена степен. Този път обаче специалистите от университета съобщиха на Бьорн Холм, че едносекунден запис с лошо качество, съдържащ неопределим звук — нещо средно между кашлица и смях — не може да послужи за анализ и следователно е неизползваем като база за създаване на гласов профил.

— Проклятие! — изруга Белман и удари с длан по масата. — Ако поне имахме гласов профил на извършителя, щяхме да се сдобием с отправна точка и да стесним кръга от заподозрени.

— Че изобщо има ли заподозрени? — промърмори Ердал.

— По сигнала, приет в наземната станция на мобилния оператор, съдим, че който е използвал телефона на Лайке, в момента на обаждането се е намирал близо до центъра на Юстаусе — поясни Холм. — Малко след обаждането сигналът изчезва. Мобилният оператор осигурява покритие само около центъра на Юстаусе. Но именно изчезването на сигнала потвърждава теорията, че телефонът на Лайке се намира у Кавалера.