Ю Несбьо - Леопардът

— Липсва ли ти средният ти пръст?

— Особено в момента — Хари вдигна глава и срещна погледа на събеседника си. Издържа да не отмества очи. После малката дупка-уста се отвори и оттам се разнесе смях, сякаш прогърмя пистолет със заглушител:

— Поне не си изгубил чувството си за хумор, Хари. Вероятно се досещаш какво ще искам в замяна.

— Но без услуга няма пари. Да чуем.

Мъжът се изви с усилие към нощното шкафче, вдигна чашата с вода оттам и я поднесе към дупката на лицето си. Хари гледаше втренчено ръката, стискаща чашата. Приличаше на бял птичи крак. След като изпи водата, той остави внимателно чашата на мястото ѝ и заговори с жален, по-слаб глас, който идваше сякаш от радио с изтощени батерии:

— В инструкциите как да се отнасят с мен фигурира някаква точка за повишен суициден риск. Претърсиха те, преди да те пуснат, нали, Хари? Опасяват се да не би да носиш нож или друго оръжие. Но аз не искам да доживея крайната фаза от разпада ми. Преживях достатъчно, не мислиш ли?

— Не смятам. Избери друго.

— Можеше просто да излъжеш и да се съгласиш с мен.

— Това ли предпочиташ?

Мъжът махна с ръка:

— Искам среща с Ракел.

— Защо? — вдигна вежда Хари.

— Искам да ѝ кажа нещо.

— Какво?

— Ще си остане между мен и нея.

Хари се изправи рязко и столът остърга шумно пода.

— Няма да стане.

— Чакай. Седни.

Хари се подчини.

Мъжът заби поглед надолу и пръстите му заусукваха чаршафа над завивката.

— Не ме разбирай погрешно. За другите не съжалявам. Бяха курви до една. Но Ракел… Ракел е по-различна. Само това исках да ти кажа.

Хари го изгледа с недоверие.

— Как ти се струва? — попита Снежния човек. — Кажи "да". Ако трябва, излъжи ме.

— Да — излъга Хари.

— Никак не те бива да лъжеш, Хари. Преди да ти помогна, искам да говоря с нея.

— И дума да не става.

— И защо да ти се доверя?

— Защото нямаш избор. Защото крадците се осланят на крадци в случай на нужда.

— Така ли?

Хари се усмихна под мустак.

— Когато си купувах опиум от Хонконг, известно време използвахме тоалетната за инвалиди в хотел "Ланд марк" на Де By Роуд. Обикновено влизах пръв, оставях бебешко шише с парите под капака на тоалетното казанче. После излизах да се поразходя и да погледам имитации на часовници, а след известно време се връщах и намирах шишето под казанчето, пълно със съответното количество опиум. Сляпо доверие.

— Защо каза, че сте използвали тази тоалетна "известно време"?

— Един слънчев ден не открих шишето под капака на казанчето — сви рамене Хари. — Или дилърът ме е излъгал, или някой е разкрил схемата ни и е задигнал парите или опиума. В живота няма гаранции.

Снежния човек изгледа продължително Хари.

Хари тръгна по коридора заедно с лекарката. Надзирателят вървеше пред тях.

— Бързо приключихте разговора — отбеляза тя.

— Беше доста лаконичен — съгласи се Хари.

Мина през рецепцията, излезе на паркинга и се качи в автомобила си. Пъхна ключа с трепереща ръка. Облегна се на седалката и усети колко влажна е ризата му от рукналата пот.

"Беше доста лаконичен."

— Да предположим, че с него си приличаме, Хари. Това предположение е необходимо, за да ти помогна. Първо ще поговорим за мотива. Омраза. Нажежена, накипяла омраза. Тази материя подхранва жизнените му сили, тази своеобразна магма в него поддържа пламъка на ненавистта. И точно както магмата омразата също е предпоставка за живот; без нея всичко ще се превърне в лед. Същевременно напорът на сгъстената жега в него неизбежно ще доведе до ерупция, тоест деструктивното ще вземе връх. Колкото по-дълго време се отлага изригването, толкова по-мощна е ерупцията. В момента изригването е набрало главоломна скорост и вулканът е избълвал огромно количество лава. Това ми подсказва, че трябва да се разровиш в миналото, за да откриеш причината. Защото отговорът на тази загадка се крие не в действията — външна проява на омразата, а в генезиса ѝ. Без да разбереш причините за зараждането ѝ, проявите ще ти се струват непонятни. Омразата се е трупала с години, но причината е съвсем проста: нещо се е случило. И престъпленията са плод именно на тази случка. Открий каква е тя и няма как да ти избяга.

Кое подтикна Снежния човек да използва метафори, свързани именно с вулкан, питаше се Хари, докато се спускаше с колата по стръмния, лъкатушещ път от болницата в Берюм.

— Осем убийства. Вече е окупирал върха и се чувства господар на положението. Изградил е вселена, където всичко му се подчинява. Изживява се като кукловод и ви третира като марионетки. Особено теб, Хари. Трудно е да се определи защо е избрал именно теб, навярно на случаен принцип. Ала постепенно, колкото повече власт придобива над марионетките си, той започва да търси тръпката. Иска да разговаря с куклите си, да се доближи до тях, да се наслади максимално на победите си, като диша във врата на победените от него. Предрешил се е старателно. На пръв поглед изобщо не прилича на кукловод, тъкмо напротив: изглежда по-скоро кротък и покорен, лесноконтролируем и повечето хора биха го подценили, защото никой не вярва, че типове като него са способни да режисират толкова комплексна драма.