Ю Несбьо - Леопардът

— Не може само това да те е насочило към мен.

— Има и друго, разбира се. "Бристъл" — квартал в Сидни, Австралия. По изражението ти съдя, че си схванал връзката.

— Чакай малко — спря го Бьорн. — Аз обаче не разбирам.

Хари издуха дим през прозореца.

— Снежния човек ми каза нещо много интересно: убиецът ще иска да се доближи до мен и непременно вече е минал покрай полезрението ми. Вероятно дори ме е докоснал. Затова когато бутилка "Бристъл Крийм" случайно се мерна пред погледа ми, най-сетне навързах нещата. Сетих се, че малко преди това бях видял табела със същото име. И бях казал нещо за "Бристъл" на мой познат, който ме е докосвал. Явно този човек бе разтълкувал думите ми погрешно. Казах му, че в момента Иска Пелър се намира в "Бристъл", а той е разбрал "в хотел "Бристъл". Казах го на теб, Сигюр, когато дойдох в болницата след лавината.

— Имаш услужлива памет.

— За някои неща — да. След като ти вече събуди подозренията ми, започнах да се сещам за още факти, които те уличават. Самият ти ме осведоми, че в Норвегия единствено анестезиолозите и анестезиологичните сестри имат достъп до кетаномин. Сетих се и за думите на мой приятел: "най-съблазнително изглежда онова, което всеки ден ти е пред очите". Следователно човек, в чиито сексуални фантазии се появява жена в болнична униформа, работи и болница. И още: потребителското име на компютъра във фабриката "Кадок" е Нашвил — вероятно взето от заглавието на прочутия филм, режисиран от…

— Роберт Олтман през 1975 — довърши Сигюр. — Незаслужено пренебрегван шедьовър.

— А сгъваемият стол в щаб квартирата ти приличаше досущ на режисьорски стол. За режисьора Сигюр Алтман.

Сигюр мълчеше.

— Но все още не знаех какъв мотив те движи — продължи Хари. — Според Снежния човек убиецът, когото търсим, действа от омраза, породена от конкретно събитие в миналото му. Вероятно някаква бегла догадка, свързана с особената ти артикулация, ме е подтикнала да те проверя. Моя позната от Берген, настанена в клиника за психичноболни, се поразрови около лицето Сигюр Алтман. За трийсет секунди откри предишното ти име в регистъра на населението и го свърза с името на потърпевшия, фигуриращо в присъдата на Тони Лайке.

През прозореца на джипа изхвръкна цигара, описа дъга и пръсна сноп искри.

— Оставаше само въпросът за часовете на убийствата. Проверихме списъка с дежурствата в болницата. На пръв поглед той ти осигурява алиби за две от престъпленията. Бил си дежурен, когато Марит Улсен и Боргни Стем-Мюре са намерили смъртта си. Ала и двете убийства са извършени на територията на Осло. Никой от персонала в болницата не си спомня да те е виждал в часовете около смъртта им. И понеже ти сновеш между различни отделения, на колегите ти не им прави впечатление, дори да те изгубят от очи за няколко часа. Ако интуицията ми не ме лъже, ще ми кажеш, че прекарваш свободното си време сам вкъщи.

— Най-вероятно да — сви рамене Сигюр Алтман.

— Ето че се разбрахме — плесна с ръце Хари.

— Почакай малко. Досега ти просто разказа една история. Нямаш никакво сериозно доказателство.

— О, съвсем забравих. Сещаш ли се за снимките, дето ти ги показах днес? Накарах те да ги прегледаш и ти се сториха лепкави, помниш ли?

— Е, ѝ?

— Когато пипаш такива снимки, се получават великолепни пръстови отпечатъци. Твоите съвпаднаха с онези, които открихме върху бюрото в дома на Тони Лайке.

Сигюр Алтман започна да асимилира думите и изражението му постепенно се промени.

— Значи си ми показал снимките само за да… само за да ги пипна?

В продължение на няколко секунди се взира в Хари като зашеметен. После зарови лице в шепи. Оттам се разнесе глух звук: смях.

— Помислил си за всичко. Защо не ти хрумна да си осигуриш алиби? — полюбопитства Хари.

— Изобщо не съм очаквал да ми потрябва — през смях отвърна Алтман. — Дори да имах алиби, пак щеше да ме разобличиш, нали, Хари?

Погледът зад очилата беше влажен, ала не и съсипан. Хари познаваше добре това състояние на примирение със случващото се, продиктувано от облекчението на престъпника, задето най-сетне са го хванали и може да си излее душата.

— Най-вероятно да — отвърна Хари, — Но за пред обществеността не аз, а човекът от колата пред нас те е разобличил. Затова той ще те арестува.

Сигюр свали очилата си и избърса сълзите от смях.

— Значи ме излъга, когато ме помоли да ти съдействам за анализа на кетаномин в отрязания пръст?

— Да, но изпълних обещанието си да впиша името ти в норвежката криминална история.