Ю Несбьо - Червеношийката

— Това „да“ ли да го разбирам?

Хари стана и си тръгна, без да пророни дума.

Сивата птица се мярна пред погледа на Хари и пак изчезна от полезрението му. Той опря пръст върху спусъка на своя „Смит & Уесън“, 38-ми калибър, докато се прицелваше в неподвижния гръб зад стъклото. Вчера по телевизията говореха за мудно време.

Клаксона, Елен. Натисни проклетия клаксон, трябва да е агент на Сикрет Сървис.

Секундите се нижеха бавно, както на Бъдни вечер, преди да дойде дядо Коледа.

Първият мотоциклет се изравни с будката за билети, а червеношийката все още представляваше черно петно в периферното му зрение. Така минава времето на електрическия стол, преди да пуснат…

Хари натисна спусъка. Един, два, три пъти.

После времето започна да препуска с всичка сила. Цветното стъкло побеля, преди да се разпръсне над асфалта под формата на кристален дъжд, и той успя да зърне как някаква ръка изчезна под ръба на шкафа, преди да се чуе свистящият звук от скъпи американски коли. После всичко утихна.

Хари се вторачи в шкафа. Няколко пожълтели листа, подгонени от кортежа, все още се носеха във въздуха. Паднаха върху леха с мръсна, посивяла трева. Той се взираше в шкафа. Отново цареше тишина и за миг той си помисли, че се намира на съвсем обикновен железопътен прелез, в съвсем обикновен есенен ден, до съвсем обикновена гара с името Есосташун. Даже студеният въздух имаше обикновена миризма на гнила шума и изгорели газове. И му хрумна, че може би нищо от това не се е случило.

Продължаваше да гледа секретния шкаф, когато зад него жалният, настойчив звук от клаксона на волвото разцепи деня на две.

Заревото осветяваше сивото нощно небе и то заприлича на мръсно платнище, опънато над безутешния гол пейзаж, който ги заобикаляше от всички страни. Изглежда руснаците започваха офанзива или пък само блъфираха — тези неща ставаха ясни чак впоследствие. Гюдбран лежеше на ръба на окопа със сгънати под себе си крака, държеше пушката с две ръце, слушаше далечните глухи гърмежи и наблюдаваше как пламъците се стрелват надолу. Знаеше, че не бива да ги гледа, защото ще го заслепят и няма да успее да различи руските снайперисти, промъкващи се през снега нейде там, в ничията земя. Но той така или иначе не е виждал нито един от тях, само стреляше по чужди указания. Както и сега.

— Ей там има един!

Каза го Даниел Гюдесон, единственото градско момче в отряда. Останалите идваха от равнинни местности. Някои от широки, други — от сенчести и безлюдни долини, каквото бе родното място и на Гюдбран. Но не и Даниел. Не и Даниел Гюдесон с високото, чисто чело, искрящите сини очи и бялата усмивка. Той бе като свален от рекламен плакат. Идваше от място с възможности.

— Два часа, в ляво от гъсталака — посочи Даниел.

Гъсталак ли? Едва ли можеше да се говори за гъсталак в опустошения от бомбите терен. Е, можеше, преди да почнат да стрелят другите. Тряс, бум, фиу. Всеки пети куршум описваше парабола като огнена искра. Огън, оставящ дири. Куршумът летеше в мрака, но сякаш бързо се изморяваше, защото скоростта му отслабваше и той меко се приземяваше някъде там. Така поне изглеждаше. Гюдбран си помисли, че такъв бавен куршум е негоден да убие някого.

— Ще се измъкне! — извика озлобен, изпълнен с омраза глас. Беше на Синдре Фауке.

Лицето му почти се сливаше с камуфлажната униформа и малките му, близко разположени очи се взираха в мрака. Идваше от далечен чифлик в горната част на долината Гюдбрансдален, най-вероятно в теснина, която слънцето никога не огрява и затова той е много блед. Гюдбран не знаеше защо Синдре се е записал фронтовак, но бе чул за участието на родителите му и на двамата му братя в Националното обединение 10 10 Национално обединение — партията на норвежките нацисти през Втората световна война. — Б.пр. : носели ленти около ръцете и издавали съселяни, заподозрени, че са йосинги 11 11 Йосинги — борци против нацистките окупатори в Норвегия. — Б.пр. . По думите на Даниел и те, доносниците, един ден ще усетят камшика, както и всички останали, които само се възползват от войната, за да се сдобият с привилегии.

— Няма — прошепна Даниел и опря брадичката си о приклада. — Нито един проклет болшевик няма да се измъкне.

— Той знае, че го видяхме — настоя Синдре, — и ще се скрие в онази падина.