Ю Несбьо - Червеношийката

Халгрим Дале бе най-младият в отряда, само осемнадесетгодишен. Никой нямаше представа защо се е записал доброволец. От авантюризъм, допускаше Гюдбран. Дале твърдеше, че боготвори Хитлер, но не разбираше нищо от политика. Според Даниел Дале е избягал от бременна девойка.

— Ако руснакът е жив, ще го застреля, преди да е изминал и петдесет метра — предрече Едвард Мускен.

— Даниел улучи — прошепна Гюдбран.

— В такъв случай ще го застреля някой друг — заключи Едвард, бръкна под камуфлажното си яке и извади от вътрешния си джоб тънка цигара. — Днес там гъмжи от руснаци.

Държеше кибритената клечка скрита в шепата си и отривисто я драсни по грапавата повърхност на кутийката. Сярата пламна при втория опит и Едвард успя да запали цигарата, дръпна от нея и я подаде мълчаливо на следващия. Мъжете внимателно си дръпваха и я даваха на съседа си. Никой не продумваше, сякаш всички бяха потънали в мислите си. Но Гюдбран знаеше, че и те като него се ослушват.

Изминаха десет минути, без да чуят и звук.

— Навярно ще бомбардират със самолети Ладожкото езеро — изрази съмненията си Халгрим Дале.

Всички бяха чували слуховете за руснаци, които бягат от Ленинград по заледеното езеро. Но пък благодарение на леда генерал Жуков получаваше провизии в обсадения град.

— Сигурно в града вече умират от глад — Дале кимна на изток.

Но Гюдбран слушаше такива приказки, откакто го изпратиха тук преди почти година, а те в се още дебнеха някъде там и стреляха по теб, щом си подадеш главата над ръба на окопа. Миналата зима всеки ден в окопите им идваха руски дезертьори с ръце на тила. Беше им дошло до гуша и решаваха да се предадат на врага за малко храна и топлина. Но и дезертьорите вече оредяха, а двамата гологлави нещастници, дошли предната седмица, не скриха недоверието си, виждайки, че и норвежците са мършави като тях.

— Двадесет минути. Няма да се върне — отсече Синдре. — Убили са го. Като куче.

— Затваряй си устата! — Гюдбран пристъпи към Синдре, който тутакси се изправи. Синдре, макар и с цяла глава по-висок, очевидно нямаше никакво желание да се бие. Много добре помнеше руснака, когото Гюдбран уби преди няколко месеца. Кой би помислил, че кроткият, внимателен Гюдбран е способен на такава лудост? Руснакът, промъкнал се незабелязано между два подслушвателни поста, бе убил всички, легнали да спят в двата най-близки бункера — единия с холандци, другия с австралийци преди да влезе при тях. Спасиха ги въшките.

Имаха въшки навсякъде, но най-много по топлите места, под мишниците, под пояса, по слабините и около глезените. Гюдбран, скатал се най-близо до изхода, не можеше да заспи заради така наречените от войниците „въшливи рани“ по краката — открити рани, понякога с големината на монета от пет йоре: въшките гъмжаха около ръба им и се радваха на уюта. Гюдбран тъкмо бе извадил байонета и правеше безуспешни опити да ги изстърже от раната, когато руснакът застана на вратата с намерението да открие огън. Гюдбран долови само силуета му, но по очертанията на вдигнатата винтовка „Мосин-Нагант“ веднага разбра, че това е враг. Само с тъпия си байонет Гюдбран успя така да разфасова руснака, че не му остави и капка кръв, когато после го изнесоха на снега.

— Починете си, момчета — Едвард дръпна Гюдбран настрана. — И ти трябва да поспиш малко, Гюдбран, дежурството ти свърши преди час.

— Отивам да го търся — опъна се Гюдбран.

— Никъде няма да ходиш! — отсече Едвард.

— Напротив…

— Това е заповед! — Едвард разтърси рамото му. Гюдбран се опита да се освободи, но командирът го държеше здраво.

Гласът на Гюдбран стана писклив и затрепери от отчаяние.

— Ами ако е ранен! Или се е заплел в бодливата тел!

Едвард го потупа по рамото.

— Скоро ще се развидели — успокои го той. — Тогава ще разберем какво се е случило.

Погледна към останалите, мълчаливо подчинили се на заповедта. Започнаха да разтъпкват краката си в снега и тихо да си говорят. Гюдбран видя как Едвард отиде при Халгрим Дале и му прошепна няколко думи на ухо. Дале слушаше внимателно и погледна крадешком към Гюдбран. Гюдбран много добре знаеше какво му е казал. Поръчал му е да го наблюдава. Преди време някой пусна слуха, че той и Даниел са нещо повече от добри приятели. И на тях не може да се разчита. Тогава Мускен попита направо: възнамеряват да дезертират заедно ли. Те, естествено, отрекоха, но сега навярно Мускен се опасяваше да не би Даниел да е използвал случая да си плюе на петите! А Гюдбран ще започне да „търси“ другаря си като част от плана да се срещнат на вражеска територия. Гюдбран го досмеша. Наистина е приятно човек да се прехласне по примамливите обещания за храна, топлина и жени, които руските високоговорители бълваха над опустошеното бойно поле на подкупващо ласкав немски език, но да им повярваш?