Ю Несбьо - Червеношийката

— Няма да се върне, да се обзаложим ли? — обади се Синдре. — Три порции храна, какво ще кажеш?

Гюдбран отпусна ръка и попипа байонета, окачен от вътрешната страна на камуфлажната му униформа.

— Nicht schiessen, bitte! 12 12 Не стреляйте, моля! — (нем.). — Б.пр.

Гюдбран се обърна и точно над себе си видя зачервено лице под руска фуражка, което му се усмихваше от ръба на окопа. Мъжът се спусна и леко стъпи върху леда.

— Даниел! — извика Гюдбран.

— Ехо! — Даниел повдигна фуражката си. — Добрый вечер.

Мъжете стояха като заковани и го гледаха втренчено.

— Ей, Едвард — подвикна Даниел. — Време е малко да стегнеш холандците. Между подслушвателните им постове има поне петдесет метра.

Едвард стоеше мълчаливо, втрещен като всички останали.

— Погреба ли руснака, Даниел? — попита Гюдбран, пребледнял от вълнение.

— Дали съм го погребал? — учуди се Даниел. — Даже му прочетох „Отче наш“ и го опях. Да не сте оглушали? От другата страна положително чуха всичко.

После скочи на ръба на окопа, седна, размаха ръце и започна да пее с топъл, дълбок глас:

— Нашият Бог е твърд като скала…

Мъжете ликуваха, а Гюдбран се смя до сълзи.

— Дявол да те вземе, Даниел! — възкликна Дале.

— Не съм Даниел. Казвайте ми… — Даниел свали руската фуражка и прочете от вътрешната страна на козирката: — Урия. Проклетникът, можел е и да пише. Е, въпреки това беше болшевик.

Скочи в окопа и се огледа на всички страни.

— Тук никой няма да заклейми образцово еврейско име, нали?

Последва момент на пълно мълчание, после всички избухнаха в смях. Приближиха се първите желаещи да потупат Урия по гърба.

На поста до картечницата беше студено. Гюдбран облече всичките си дрехи, но зъбите му тракаха, а пръстите на ръцете и краката му се бяха вкочанили. Особено зле бе положението с краката. Беше ги увил в новите партенки, но и това не помогна.

Взираше се в тъмнината. Тази вечер не чуваха почти нищо от Иван.

Дали пък не празнува настъпването на новата година. Сигурно яде нещо вкусно. Зеле с овче месо. Или шишчета. Гюдбран, разбира се, знаеше, че руснаците нямат месо, но не съумяваше да се сдържи да не мисли за храна. Самите те не ядяха нищо друго освен хляб и лещена чорба. Зелен мъх покриваше хляба, но те бяха свикнали. А започнеше ли да се разпада от плесен, готвеха супа и от него.

— На Бъдни вечер поне ни дадоха наденичка — спомни си Гюдбран.

— Шшшт — изсъска Даниел.

— Никого няма тази вечер, Даниел. Те хапват медальон от еленово месо. С гъст, светъл сос за дивеч и червени боровинки. И картофи с бадеми.

— Не почвай пак с тези приказки за храна. Мълчи и се оглеждай.

— Нищо не виждам, Даниел. Нищичко.

Седяха клекнали един до друг с наведени глави. Даниел носеше руската фуражка. Стоманената каска със знака Waffen SS 13 13 Waffen SS — съкращение на Waffen Schutzstaffel, „защитен ешелон“ — в ранните години организация, грижеща се за личната сигурност на Хитлер. По-късно есесовците изпълняват ролята на вътрешна полиция на Националсоциалистическата партия в Хитлеристка Германия. — Б.пр. лежеше на земята до него. Гюдбран разбираше защо. Нещо във формата на каската позволяваше на постоянния леден вятър да влиза под ръба й и да предизвиква непрекъснато, лазещо по нервите фучене, особено неприятно, когато си на пост.

— Какво му е на зрението ти? — попита Даниел.

— Нищо. Просто през нощта не виждам много добре.

— Само това ли?

— И си падам малко далтонист.

— Малко далтонист?

— Не различавам червено и зелено. Цветовете сякаш се сливат. Например веднъж не забелязах една боровинка, докато събирахме в гората плодове за неделното печено.

— Стига с тази храна, предупредих те!

Млъкнаха. В далечината отекна картечен залп. Термометърът показваше минус двадесет и пет градуса. Миналата зима няколко нощи подред държа четиридесет и пет градуса под нулата. Гюдбран се надяваше в този студ въшките да мируват, сърбежите да започнат едва когато свърша наряда му и той се пъхне под вълнената завивка в леглото. Но тези гадини май понасяха студа по-добре от него. Веднъж си направи експеримент: остави долната си риза в снега цели три нощи, когато дърво и камък се пукаше от студ. После я прибра в бункера; тя представляваше парче лед. Но щом я стопли пред печката, в нея се събуди кипящ, пълзящ живот и той с отвращение я хвърли в огъня. Даниел се изкашля:

— Впрочем какво ядяхте с неделното печено?