Ю Несбьо - Червеношийката

Благодарение на Елен.

Тя го покриваше през първите седмици след завръщането му, защото се видя принуден да развее бялото знаме и да си отиде вкъщи. Не му позволяваше да ходи в бара, нареждаше му да й дъха, ако закъснее за работа и го обявяваше за годен или негоден да върши задълженията си. Няколко пъти го изпрати вкъщи, ала иначе си мълчеше. Отне известно време, но Хари не бързаше за никъде. И кимна доволно първия петък, след като се оказа, че Хари цяла седмица е идвал трезвен на работа.

Накрая той я попита директно защо момиче като нея, завършило висше полицейско училище и следвало право, с хиляди възможности пред себе си, доброволно си е вкарало такъв таралеж в гащите. Нима тя не разбира, че той няма с какво да подпомогне кариерата й? Трудно ли й е да си намери нормални приятели, успели в живота?

Погледна го сериозно и отговори, че просто иска да се възползва от опита му, защото той е най-способният разследващ полицай в Отдела за борба с насилието. Празни приказки, разбира се, но в се пак се почувства поласкан, задето тя не си спести ласкателствата. Освен това Елен бе толкова ентусиазиран и амбициран разследващ полицай, че нямаше начин да не се заразиш от енергията й. През последните шест месеца Хари отново вършеше добра работа. Понякога дори адски добра. Като в случая със Свере Улсен.

Стигна до врата на Мьолер. Мимоходом Хари кимна на униформен служител, престорил се, че не го вижда.

Хари се замисли. Ако беше участник в „Експедиция «Робинзон»“, само след ден всички щяха да забележат лошата му карма и да го изпратят вкъщи след първия племенен съвет. Племенен съвет ли? Боже мой, вече използваше терминологията на идиотските програми по „ТВ 3“. Така става, щом вечер прекарваш по пет часа пред телевизора. Все пак по-добре да кисне пред екрана в дома си, вместо да седи в ресторант „Скрьодер“.

Хари почука два пъти точно под табелката с надпис „Бярне Мьолер, началник полицейски отдел“.

— Влез!

Хари погледна часовника. Седемдесет и пет секунди.

Двата дълги крака на старши полицейски инспектор Бярне Мьолер, почти излегнат на стола, стърчаха между краката на масата. С ръце, кръстосани зад тила, Мьолер представляваше идеалният пример за „продълговат череп“, стискайки между ухото и рамото си телефонна слушалка. Наскоро Хуле оприличи късо подстриганата му и оформена като паница коса на шикозната прическа на Кевин Костнър в „Бодигард“. Мьолер не беше гледал филма. Не бе ходил на кино от петнадесет години, защото съдбата му бе отредила твърде отговорен характер, ежедневие с малко свободно време, две деца и съпруга, която го разбираше само отчасти.

— Така да бъде — заключи Мьолер, затвори телефона и погледна Хари над бюро, затрупано с документи, препълнени пепелници и пластмасови чашки. Логически център сред хаоса оформяше снимката на дв е момчета с боядисани лица като на индианци.

— Ето те и теб, Хари.

— Тук съм, шефе.

— Бях на съвещание във Външно министерство във връзка със срещата на върха през ноември тук, в Осло. Американският президент пристига… е, ти четеш вестници. Кафе, Хари?

Мьолер се изправи и само с няколко великански крачки стигна до канцеларски шкаф, където на върха на купчина листове едва се крепеше кана кафе и се пълнеше с гъста течност.

— Благодаря, шефе, но аз…

Отговорът му закъсня и Хари пое димящата чаша.

— С нетърпение очаквам посещение от Сикрет Сървис. Убеден съм, че постепенно ще се сприятелим, като се опознаем.

Мьолер не го каза с ирония. Не само за това качество Хари ценеше началника си.

Мьолер сви краката си в коленете и ги опря в долната част на плота на бюрото. Хари се облегна назад, за да извади от джоба на панталона си смачкан пакет „Кемъл“, и с въпросително повдигната вежда погледна Мьолер, който бързо кимна и бутна към него препълнен пепелник.

— Аз ще отговарям за сигурността на пътищата от и до летището. Освен президента идва и Барак.

— Барак ли?

— Ехуд Барак. Министър-председателят на Израел.

— Виж ти, да не би да предстои подписването на ново блестящо споразумение в Осло?

Мьолер отчаяно погледна синия облак пушек, понесъл се към тавана.

— Само не ми казвай, че не си чул, Хари, иначе ще се притесня още повече за теб. През последната седмица писаха на първите страници на всички вестници.

Хари вдигна рамене.

— Неблагонадеждно разпространение на вестници. Което ми причинява големи пропуски в общата осведоменост. Сериозен минус в социалния ми живот.