Ю Несбьо - Червеношийката

Линда му се усмихна, когато той влезе в ПСС.

— Вече се връщаш, сладур такъв?

— Само отивам за малко при Ракел.

— За малко, а, Хари? Ами нали ви видях на партито на отдела.

Хари усети с раздразнение как ушите му пламнаха заради дяволитата й усмивка, а сухият му, пресилен смях някак не прозвуча на място.

— По-добре да си спестиш разходката, Хари. Днес Ракел си е у дома. Болна. Момент, Хари — вдигна слушалката тя. — ПСС, мога ли да ви помогна?

Хари тъкмо излизаше, но Линда го повика.

— За теб е. Искаш ли да говориш? — подаде му слушалката тя.

— Хари Хуле ли е? — попита женски глас. Звучеше задъхана. Или изплашена.

— Да, аз съм.

— Обажда се Сигне Юл. Помогнете ми, Хуле. Той ще ме убие.

Зад жената Хари чу кучешки лай.

— Кой ще ви убие, госпожо Юл?

— Той е на път към дома ми. Знам, че е той. Той… той…

— Опитайте се да се успокоите, госпожо Юл. За какво говорите?

— Преправя си гласа, но този път го разпознах. Той знаеше, че погалих Улаф Линдвиг по косата в лазарета. Тогава разбрах. Боже мой, какво да правя?

— Сама ли сте?

— Да. Сама съм. Сам-самичка съм, разбирате ли?

Кучето до нея вече лаеше ожесточено.

— Можете ли да изтичате до съседите и да ни изчакате там, госпожо Юл? Кой е…

— Той ще ме намери! Ще ме намери навсякъде!

Тя изпадна в истерия. Хари закри слушалката с ръка и помоли Линда да се обади на централата, за да изпратят най-близката патрулка до къщата на семейство Юл. После заговори на Сигне Юл с надеждата тя да не забележи тревогата му:

— Ако не излезете, все пак заключете вратата, госпожо Юл. Кой…

— Не разбирате — настояваше тя. — Той… той… — Чу се сигнал. Заета линия. Връзката бе прекъснала.

— Мамка му! Извини ме, Линда. Кажи да побързат с колата. И да внимават, може да е влязъл човек с огнестрелно оръжие.

Хари се обади на информационната служба, взе номера на Юл и го набра. Все още даваше „заето“. Хари хвърли слушалката към Линда.

— Ако Майрик пита за мен, кажи, че съм тръгнал към къщата на Евен Юл.

Хари взе завоя и веднага видя полицейската кола пред къщата на Юл. Тихата улица с дървените къщи, локвите с разтопен лед, синята лампа, която бавно се въртеше върху покрива на автомобила, две любопитни деца на велосипеди — представляваше повторение на сцената пред къщата на Свере Улсен. Хари се молеше приликите да спрат дотук.

Паркира форда, излезе и тръгна бавно към портата. Затвори я зад себе си и чу, че някой излиза по стълбите.

— Вебер — изненада се Хари. — Пътищата ни пак се кръстосват.

— Така си е.

— Не знаех, че и ти караш патрулка.

— Не карам, знаеш го, мамка му. Но Бранхауг живее ей тук на склона и тъкмо се бяхме качили в колата, като пристигна съобщението по радиото.

— Какво става?

— Защо питаш мен? В къщата няма никого. Но вратата беше отворена.

— Огледахте ли наоколо?

— От мазето до тавана.

— Странно. Както виждам, и кучето не е тук.

— Псета и хора, всичко е изчезнало. Но изглежда някой е бил в мазето, защото прозорецът на вратата му е счупен.

— Аха — Хари погледна по протежение на улицата. Между къщите зърна очертанията на тенискорт. — Навярно е отишла при някоя съседка — измърмори Хари. — Така я посъветвах.

Вебер последва Хари в коридора, където млад полицай се оглеждаше в огледалото над масичката с телефона.

— Е, Муен, виждаш ли симптоми на интелигентен живот? — кисело попита Вебер.

Муен се обърна и кимна бързо на Хари.

— Мдам — премлясна Муен. — Не знам дали е интелигентен, или е само странен.

Посочи към огледалото. Другите двама се приближиха.

— Бинго — възкликна Вебер.

Големите червени букви по огледалото сякаш бяха написани с червило:

Хари почувства устата си като вътрешността на портокалова кора.

Стъклото на външната врата издрънча, когато някой рязко я отвори.

— Какво правите тук? — попита силуетът, застанал пред тях в контражур. — И къде е Бюре?

Беше Евен Юл.

Хари седеше до кухненската маса заедно с очевидно угрижения Евен Юл. Муен тръгна да обикаля из района, за да търси Сигне Юл и да разпитва дали някой е видял нещо. Вебер имаше спешни дела във връзка с убийството на Бранхауг и се наложи да тръгне с полицейската кола, но Хари обеща на Муен да го закара обратно в полицията.

— Тя винаги казваше къде отива, като излизаше навън — обясни Евен Юл. — Тоест, винаги казва.