Ю Несбьо - Червеношийката

Последно валя в три часа вчера следобед.

— Значи е стоял тук някъде между осем и три вчера през деня? — уточни Халвуршен.

— Далеч ще стигне Халвуршен — лаконично отбеляза Вебер, без да откъсва поглед от Хари. — Особено като се има предвид каква конкуренция ще има в гилдията. Само по-зле става, мамка му. Виждал ли си какви хора приемат в полицейското училище днес? Дори учителските институти разполагат с гении в сравнение с боклуците, които идва при нас.

Изведнъж Вебер забрави, че няма време, и започна надълго и нашироко да прогнозира мрачните перспективи пред състава на блюстителите на реда.

— Дали някой в квартала е забелязал нещо необичайно? — побърза да попита Хари, когато Вебер спря, за да си поеме дъх.

— Четирима полицаи обикалят и звънят по къщите, но повечето хора се прибират от работа доста по-късно. Нищо няма да открият.

— Защо?

— Не допускат да се е показал в района. По-рано днес пуснахме куче: вървя по следите му повече от километър навътре в гората и спря на една пътечка. Оттам изгубиха следите. Предполагам, че е дошъл и си е тръгнал по един и същи маршрут, през мрежата от пътеки между езерата Согнсван и Маридалсване. Може да е оставил колата си поне на дузина паркинги за туристи в района. Хиляди хора ходят на поход всеки ден, поне половината от тях с торба на гърба. Ясно?

— Ясно.

— А сега сигурно ще ме питаш дали сме открили пръстови отпечатъци.

— Ами…

— Не ставай смешен.

— Ами бутилката от „Соло“?

Вебер поклати глава.

— Няма отпечатъци. Никакви. За дългото време, което е прекарал тук, е оставил смайващо малко следи. Продължаваме да търсим, но съм почти сигурен, че ще разполагаме само с отпечатъка от обувката и няколко влакна.

— Плюс празната гилза.

— Оставил я е съвсем умишлено. Всичко друго е почистено твърде старателно.

— Хм. Примерно като предупреждение. Какво мислиш?

— Аз ли какво мисля? Мислех, че само на вас младите ви дават акъл, поне такова впечатление се опитват да насадят в полицията днес.

— Аха. Благодаря за помощта, Вебер.

— И откажи цигарите, Хари.

— Доста строг човек — отбеляза Халвуршен в колата на път към центъра.

— Вебер понякога е много серт — съгласи се Хари. Но си разбира от работата.

Халвуршен забарабани такта на беззвучно парче по арматурното табло.

— Сега накъде? — попита той.

— Към „Континентал“.

КРИПОС позвъниха в хотел „Континентал“ петнадесет минути след като персоналът бе почистил и сменил спалното бельо в стаята на Бранхауг. Никой не бе забелязал дали Бранхауг е имал посещение. Знаеха само, че си е тръгнал около полунощ. Сега Хари стоеше на рецепцията и пушеше поредната си цигара, докато дежурният администратор от снощи кършеше ръце с нещастно изражение.

— Та ние разбрахме, че Бранхауг е застрелян едва през късния предобед. Иначе щяхме да се досетим да не пипаме стаята му.

Хари кимна и дръпна за последно от цигарата. Хотелската стая не беше местопрестъпление, просто представляваше интерес да се разбере дали по възглавницата има дълги руси косми и да се намери тази особа — евентуално последният човек, разговарял с Бранхауг.

— Ами, да, значи няма друго, нали — администраторът се усмихваше така, сякаш всеки момент щеше да избухне в плач.

Хари не отговори. Забеляза, че шефът на рецепцията става толкова по-неспокоен, колкото по-неразговорливи са те с Халвуршен. Затова Хари мълчеше и чакаше, оглеждайки пепелта на цигарата си.

— Ъъъ… — замънка администраторът и поглади с ръка ревера си.

Хари стоеше безмълвен, Халвуршен — забил поглед в пода. Шефът на рецепцията не издържа и петнадесет секунди и се пропука.

— Но се случваше, разбира се, да приема гости в стаята си, това е ясно.

— Какви? — Хари не отмести поглед от пепелта на цигарата.

— Жени и мъже…

— Кого?

— Не знам точно. Не е наша работа с кого съветникът от Външното министерство иска да прекарва времето си.

— Сериозно?

Мълчание.

— Разбира се, случва се, ако се появи жена, очевидно не от гостите на хотела, да запишем до кой етаж взима асансьора.

— Ще я познаете ли?

— Да — дойде бързо, без колебание отговорът. — Страшно красива. И много пияна.

— Проститутка?

— Ако е такава, сигурно е елитна. А те обикновено са трезви. Е, не че знам кой знае колко за тези жени, та този хотел не е…

— Благодаря ви — каза Хари.

Този следобед южнякът повя неочаквано топло и когато Хари излезе от сградата на полицията след срещата с Майрик и госпожа полицейския началник, инстинктивно усети, че нещо се случва, че настъпва нов сезон.