Ю Несбьо - Червеношийката

Хари погледна одобрително Халвуршен, преди младият полицай да се изправи. Сестрата на госпожа Бранхауг го последва в коридора.

— Бернт бе някак старомоден — госпожа Бранхауг се усмихна горчиво към Хари. — Но обичаше да си купува модерни неща. Телефони и такива работи.

— Колко старомоден бе по отношение на съпружеската вярност, госпожо Бранхауг?

Главата й подскочи.

— Не е зле да обсъдим темата насаме — каза Хари. — КРИПОС са проверили показанията ви от по-рано днес. Вчера вашият съпруг не е бил в Ларвик в компанията на човек от Съвета по външна търговия. Знаехте ли, че Външно министерство разполага със стая в хотел „Континентал“?

— Не.

— Началникът ми в ПСС ми го напомни днес сутринта. Оказва се, че съпругът ви е отишъл там вчера следобед. Не знаем дали е бил сам, или с компания, но човек започва да се замисля, щом някой лъже жена си и отива да пренощува в хотел.

Хари я наблюдаваше. Лицето й претърпя метаморфозата от гняв към отчаяние, после примирение и… смях. Прозвуча като сподавено ридание.

— Не би трябвало да се изненадвам — призна тя. — Ако е необходимо да се знае, той беше страшно модерен в тази област. Без да разбирам какво общо има това случая.

— Може това да е предоставило мотив на някои ревнив съпруг да го убие — обясни Хари.

— Тогава и аз бих имала мотив, господин Хуле. Замислихте ли се за това? Когато живеехме в Нигерия, поръчковото убийство струваше сто крони — засмя се тя със същия горчив смях. — Но според вас мотивът не е ли свързан с изявлението му в „Дагбладе“?

— Проверяваме всички възможности.

— Срещаше се с жени от службата му — продължи тя. Не знам всичко, естествено, но веднъж го спипах на местопрестъплението. И тогава схванах по какъв модел е действал по-рано. Но убийство? — Тя поклати глава. — Днес никой не застрелва хората за такова провинение, нали?

Погледна Хари въпросително, но той не съобрази какво да й отговори. През стъклената врата към коридора те чуха тихия глас на Халвуршен. Хари се изкашля:

— Знаете ли дали е имал скорошна любовна авантюра с някоя жена?

Тя поклати глава.

— Попитайте във Външно министерство. Там хората са много особени. Съвсем сигурно някои ще бъдат повече от щастливи да ви насочат.

Каза го без горчивина, като факт.

Двамата вдигнаха очи, когато Халвуршен влезе в хола.

— Странно — възкликна той. — Звънили са ви в 12.24, госпожо Бранхауг. Но не вчера, а онзи ден.

— А, да, вероятно съм се объркала — махна с ръка тя. — Да, да, в такъв случай не е свързано с убийството.

— Може би не — продължи Халвуршен. — Все пак проверих номера в информационната служба. Обаждането е от монетен телефонен автомат. От ресторант „Скрьодер“.

— От ресторант ли? — изненада се тя. — Е, това обяснява шума в далечината. Дали…

— Не е задължително да има връзка с убийството на съпруга ви — Хари се изправи. — В „Скрьодер“ ходят много странни хора.

Последва ги надолу по стълбите. Над хребета зад тях в сивия следобед се стелеха ниски облаци. Госпожа Бранхауг стоеше със скръстени ръце, сякаш замръзваше.

— Тук е толкова мрачно — сподели тя. — Забелязахте ли?

Полицаите на местопрестъплението все още претърсваха педя по педя района около импровизираната колиба, където откриха празната гилза, когато Хари и Халвуршен се приближиха сред пирена.

— Ей, вие там! — извика глас, щом двамата се мушнаха под жълтите полицейски ленти.

— Полицаи сме — отвърна Хари.

— Няма значение! — извика в отговор същият глас, ще изчакате, докато приключим.

Гласът бе на Вебер. Носеше ботуши с кончове и смешен жълт дъждобран Хари и Халвуршен се прехвърлиха от другата страна на лентите.

— Здрасти, Вебер — поздрави Хари.

— Нямам време — отвърна той и махна с ръка.

— Ще отнеме минута.

Вебер се приближи с широки крачки и очевидно раздразнено изражение.

— Какво искаш? — извика той от двадесетина метра.

— Колко време е чакал?

— Мъжът горе ли? Нямам представа.

— Хайде де, Вебер. Предположи.

— Вие ли работите по случая, или КРИПОС?

— И двата отдела. Все още не сме се координирали.

— И се опитваш да ме убедиш, че ще успеете?

Хари се усмихна и си извади цигара.

— Неведнъж си проявявал завидна далновидност, Вебер.

— Зарежи подмазването, Хари. Кое е това момче?

— Халвуршен — представи го Хари, преди самият Халвуршен да успее да се обади.

— Чуй ме, Халвуршен — поде Вебер, докато наблюдаваше Хари, без да се опитва да скрие отвращението си. — Пушенето е свинщина и неотменимо доказателство, че хората се стремят към едно-единствено нещо в този живот — към удоволствието. Човекът, който е дебнел тук, е оставил след себе си в полупразна бутилка от оранжада „Соло“ осем угарки от цигари. Без филтър. Такива пушачи не пушат по две цигари на ден; предполагам, че е бил тук най-много едно денонощие, освен ако не ги е свършил по-рано. Чупил е съчки от най-ниските клони, където дъждът не е достигнал. Въпреки това по покрива на скривалището му има мокри съчки.