Ю Несбьо - Червеношийката

Старецът отчаяно се засуети с ципа на спалния чувал, извади лявата си ръка, адреналинът нахлу в кръвта му, но сънят все още не бе изчезнал подобно на слой памук, заглушаващ всички звуци, и му пречеше да вижда ясно. Чу как вратата на колата се затвори с трясък.

Успя да извади от чувала и двете си ръце, а за щастие звездите по безоблачното небе му осигуряваха достатъчно светлина, за да намери лесно пушката и да я нагласи. Бързо, бързо! Опря буза до студения приклад. Погледна през оптическия мерник. Премига, не виждаше нищо. С треперещи пръсти отвърза парцала около мерника, за да не се натрупа скреж по лещата му. Така! Пак опря буза до приклада. А сега какво?

Гаражът не беше на фокус, вероятно погрешно е нагласил обектива за промяната на фокусното разстояние. Чу как вратата на гаража се затвори. Завъртя обектива — мъжът долу вече попадна във фокуса. Висок, широкоплещест мъж в черно вълнено палто. Стоеше с гръб. Старецът премига два пъти. Сънят все още се стелеше пред очите му, подобно на лека мъгла.

Изчакваше мъжът да бе обърне, за да е сто процента сигурен, че е същият човек. Пръстът му се уви около спусъка, внимателно го подръпна. Щеше да бъде по-лесно с оръжие, с което се е упражнявал години наред, тогава щеше да носи пусковия механизъм на оръжието в кръвта си и всичките му движения щяха да бъдат автоматизирани. Съсредоточи се върху дишането си. Не е трудно да убиеш човек. Не и ако си се упражнявал. В началото на битката при Гетисбърг през 1863 година 94 94 Битката при Гетисбърг през 1863 година е най-голямата битка в Западното полукълбо и повратна точка в Американската гражданска война. — Б.пр. две роти с новобранци стояли на разстояние петдесет метра една от друга и произвеждали изстрел след изстрел, без да улучат някого — не защото били лоши стрелци, а защото всеки стрелял над главите на врага. Чисто и просто не били преодолели психическата бариера, каквато представлява убийството на човек. Но щом веднъж са го сторили…

Мъжът пред гаража се обърна. През оптическия мерник изглеждаше, че гледа точно към стареца. Беше същият, нямаше съмнение. Горната част на тялото му изпълваше почти целия кръст на мерника. Мъглата в главата на стареца се разсейваше. Затаи дъх и дръпна спусъка бавно и спокойно. Трябваше да улучи при първия изстрел, защото извън светлия кръг до гаража бе тъмно като в рог. Времето сякаш спря. Бернт Бранхауг беше мъртвец. Мозъкът на стареца вече работеше безотказно.

Точно затова усещането, че е сгрешал, изпревари за частица от секундата осъзнаването на грешката. Спусъкът не помръдна. Старият усили натиска, но така и не успя да дръпне спусъка. Предпазителят. Старецът знаеше, че вече е твърде късно. Напипа предпазителя с палец, вдигна го, после се втренчи през мерника в празното осветено място. Бранхауг бе изчезнал на път към входната врата от другата страна на къщата, откъм пътя.

Старецът замижа. Сърцето му биеше като чук под ребрата му. Изпусна въздуха от наболяващите го дробове. Бе заспал. Пак замижа. Всичко около него сякаш се размиваше в мъгла. Предаде каузата. Удари с голия си юмрук по земята. Едва когато първата топла сълза падна върху опаката страна на ръката му, той разбра, че плаче.

Хари се събуди.

Отне му секунда да осъзнае къде се намира. След като вчера следобед се прибра в апартамента, първо си помисли, че ще бъде невъзможно да спи тук. Само една тънка стена и обикновено стъкло делеше спалнята от оживеното шосе отвън. Но щом магазинът „ИКА“ от отсрещната страна на пътя затвори вечерта, мястото се превърна в пълно мъртвило. Почти не минаваха коли, а хората сякаш се изпариха.

Хари си купи пица „Грандиоса“ от „ИКА“ и я стопли във фурната. Ама че странно бе да си в Швеция и да ядеш италианска храна, приготвена в Норвегия. После пусна прашния телевизор, поставен върху каса бира в ъгъла. Телевизорът явно не беше в ред, защото всички хора на екрана имаха странен зелен слой по лицата си. Изгледа документален филм за едно момиче, разказващо за брат си, който по време на юношеството й през седемдесетте обикалял по света и й пращал писма: от убежища на бездомници в Париж, от кибуц в Израел, от пътуване с влак в Индия, на ръба на отчаянието в Копенхаген. Няколко кратки кадъра, повече неми картини, глас зад кадър и странно меланхоличен, тъжен разказ. Сигурно го е сънувал, защото пред очите му още плуваха лицата и местата от филма.