Ю Несбьо - Червеношийката

— Понеже, както споменах, имам право да искам съдействие от други…

— … отдели в случай на необходимост. Това вече го чух. Изплюй камъчето, Хари.

Хари кимна към Халвуршен, който се усмихна малко глуповато на Мьолер. Мьолер простена:

— Моля те, Хари! Знаеш колко сме зле с персонала в Отдела за борба с насилието.

— Обещавам ти да ти го върна в добро състояние.

— Казах „не“!

Хари мълчеше. Чакаше и усукваше пръсти, наблюдавайки несполучливата репродукция на „Замъка Сория Мория“ на стената над етажерката с книги.

— Кога ще ми го върнеш? — попита Мьолер.

— Веднага щом приключим със случая.

— Веднага щом… Това са думи на шеф на отдел към старши полицейски инспектор, Хари. А не обратното.

Хари вдигна рамене.

— Извинявай, шефе.

Сърцето й блъскаше като бясна шевна машина. Вдигна слушалката.

— Здравей, Сигне — каза гласът. — Аз съм.

Тя усети как плачът веднага стегна гърлото й.

— Престанете — прошепна тя. — Моля ви.

— Вярна и в смъртта. Ти го каза, Сигне.

— Ще повикам съпруга си.

Гласът тихо се засмя.

— Но той не си е у дома, нали?

Тя стисна конвулсивно слушалката, та чак ръката я заболя. Откъде знае той, че Евен не е вкъщи? И как така се обажда само когато Евен е навън?

При следващата мисъл сякаш някой я стисна за гърлото; не можеше да си поеме дъх и й причерня. Ами ако се обажда от място, откъдето вижда къщата им, откъдето гледа кога Евен излиза? Не, не, не. С усилие на волята тя успя да си възвърне присъствието на духа и се съсредоточи върху дишането си. Не дишай твърде бързо, а дълбоко и спокойно , каза си тя. Така говореше на ранените войници, когато ги донасяха от окопите; те ридаеха, изпаднали в паника и хипервентилирани. Тя овладя страха си. И по звуците в далечината разбра, че той звъни от място, където са се събрали много хора. Тук, в квартала, има само жилищни сгради.

— Беше толкова красива в медицинската си униформа, Сигне — продължи гласът. — Така безупречно чиста и бяла. Бяла, точно като Улаф Линдвиг в бялата си куртка, нали си го спомняш? Ти бе толкова чиста, че не допуснах вероятността да ни предадеш, не те мислех за такава. Мислех, че си като Улаф Линдвиг Видях как го докосваше, как го милваше по косата, Сигне. Една нощ на лунната светлина. Ти и той бяхте като два ангела, сякаш пратени от небето. Но сгреших. Впрочем знаеш ли — някои ангели не са пратени от небето, Сигне?

Тя не отговори. Мислите й раздробяваха чутото като воденичен поток. Имаше нещо, което го бе задействало. Гласът. Сега разбра. Той си преправяше гласа.

— Не — насили се да отговори тя.

— Така ли? А би трябвало. Аз съм такъв ангел.

— Даниел е мъртъв — каза тя.

От отсрещната страна настъпи мълчание. Чуваше се само дъхът, който се удряше в мембраната. После гласът пак се обади:

— Дойдох, за да съдя. Живи и мъртви.

После той захлопна слушалката.

Сигне затвори очи, стана и влезе в спалнята. Застана зад спуснатите завеси и се огледа в огледалото. Трепереше като трескава.

На Хари му трябваха двадесет минути, за да се премести в стария си кабинет. Необходимите му вещи се събраха в найлонов плик от „7-Илевън“. Първо изряза снимката на Бернт Бранхауг от „Дагбладе“. После я закачи на дъската до архивните снимки на Елен, Свере Улсен и Халгрим Дале. Четири момента. Изпрати Халвуршен в Министерството на външните работи, за да разпита и да се опита да разбере коя би могла да бъде жената от „Континентал“. Четирима души. Четири живота. Четири истории. Седна на разнебитения стол и ги заразглежда, но погледите им бяха втренчени безизразно в нищото.

Обади се на Сьос. Много й се искало да задържи Хелге поне още малко. Станали добри приятели, увери го тя. Хари й позволи, ако не забравя да храни синигерчето.

— То е женско — каза Сьос.

— Така ли, откъде знаеш?

— Проверихме с Хенрик.

Тъкмо щеш да попита как са го проверили, но си помисли, че предпочита да не разбира.

— Говорила ли си с татко?

Сьос отговори утвърдително, после попита Хари дали ще се вижда пак с онова момиче.

— С кое момиче?

— С онази, дето май бяхте ходили заедно на разходка. Дето има момченце.

— А, с нея ли. Не, едва ли ще се видим.

— Ама че гадно.

— Гадно ли? Та ти не я познаваш, Сьос.

— Гадно е, понеже ти си влюбен в нея.

Понякога Сьос казваше неща, които караха Хари да се чуди какво да й отговори. Уговориха се да отидат на кино някой ден. Хари попита дали е редно да поканят и Хенрик с тях. Май щяло да се наложи, понеже така стояли нещата, когато човек е обвързан, обясни Сьос. Казаха си „чао“ и Хари се замисли. Още не беше срещнал Ракел из коридорите на службата, но знаеше къде е кабинетът й. Взе решение и се изправи — трябва да поговори с нея веднага, не може да чака повече.