Ю Несбьо - Червеношийката

— Просто споделете.

— Смятате, че може би той иска да обясни, да бъде разбран.

— Да?

Фауке отиде до етажерката, извади тънка книга и започна да я прелиства.

— Точно това е — почука по страницата той. — Както си и мислех.

Подаде книгата на Хари. Беше речник на библейските имена.

— Погледнете под Даниил.

Хари зашари с очи надолу по страницата, докато откри името. „Даниил. Еврейско. Господ (Ел) е моят съдник.“

Вдигна поглед към Фауке, който бе взел кафеварката, за да налее още кафе.

— Преследвате призрак, Хуле.

Юхан Крун прие Хари в кабинета си. Етажерките се огъваха под тежестта на юридически вестници в кафяви кожени подвързии. Те някак странно контрастираха с детинското лице на адвоката.

— Отдавна не сме се виждали — Крун направи знак с ръка на Хари да седне.

— Имате услужлива памет — отбеляза Хари.

— Нямам проблеми с паметта, наистина. Свере Улсен. Там имахте добри позиции. Но Градският съд не съумя да се придържа към правилника, жалко.

— Не съм дошъл за това — прекъсна го Хари. — Ще ви помоля за услуга.

— Молбите са безплатни — Крун съедини върховете на пръстите си. Хари го оприличи на дете-актьор в ролята на възрастен.

— Издирвам незаконно внесено оръжие и имам причина да смятам, че Свере Улсен е бил замесен по някакъв начин. Понеже клиентът ви е мъртъв, отпада ангажиментът ви да пазите професионална тайна и разчитаме да ни предоставите информация. Така ще ни помогнете при разкриването на убийството на Бернт Бранхауг, който според нас почти сигурно е бил застрелян точно с това оръжие.

Крун се усмихна кисело.

— Бих предпочел да оставите на мен да преценя докъде се простира дългът ми да пазя тайна, полицай Хуле. Той не приключва автоматично със смъртта на клиента ми. А и явно не сте се замислили, че може би ще сметна за малко нахално да идвате при мен и да ме молите за информация, след като сте застреляли клиента ми?

— Опитвам се да оставя чувствата настрана и да се държа като професионалист — натърти Хари.

— Ами постарайте се повече, полицай Хуле! — гласът на Крун стана още по-писклив, като го извиси. — Точно това не е никак професионално. Точно толкова професионално, както да убиеш някого в собствения му дом.

— Било е при самозащита — обясни Хари.

— Формални глупости — възрази Крун. — Полицаят е бил опитен, би трябвало да знае, че Улсен е лабилен и да не нахлува по този начин. Би трябвало, разбира се, да изправят полицая пред съда.

Хари не се стърпя да отбележи:

— Съгласен съм с вас, винаги е неприятно, когато престъпниците се разхождат на свобода заради формалности.

Крун премига два пъти, преди да схване какво искаше да каже Хари.

— Юридическите формалности са отделен въпрос, полицай Хуле — окопити се той. — Полагането на клетва в съдебната зала може и да е подробност, но без юридическа сигурност…

— Званието ми е старши полицейски инспектор.

Хари се съсредоточи и подхвана бавно и тихо:

— А тази юридическа сигурност, за която говориш, отне живота на мой колега. На Елен Йелтен. Кажи го на паметта ти, с която толкова се гордееш. Елен Йелтен. На 28 години. Най-големият талант на разследващата полиция в Осло. Счупен череп. Безвъзвратно мъртва.

Хари се изправи и със своите сто и деветдесет сантиметра се наведе над бюрото на Крун. Виждаше как адамовата ябълка на лешоядния врат на Крун подскача нагоре-надолу и за две дълги секунди Хари си позволи лукса да се наслади на страха в очите на младия адвокат.

После Хари пусна върху бюрото му визитната си картичка.

— Обади ми се, като решиш, че е свършило задължението ти да пазиш тайната на клиента си.

Хари почти бе излязъл през вратата, когато гласът на Крун го спря:

— Той ми се обади малко преди да умре.

Хари се извърна. Крун въздъхна:

— Страхуваше се от някого. Винаги се страхуваше, този Свере Улсен. Самотен и изплашен до смърт.

— Та кой не е? — промърмори Хари. И добави: — Каза ли от кого се бои?

— От Принца. Само така го наричаше. Принца.

— Обясни ли защо се страхува?

— Не. Каза само, че този Принц бил високостоящ и му дал заповед да извърши престъпление. Затова искаше да знае колко наказуемо е да изпълниш чужда заповед. Бедният идиот.

— Каква заповед?

— Не сподели.

— Нещо друго?

Крун поклати глава.

— Обаждай се по всяко време на денонощието, ако ти хрумне нещо друго — посъветва го Хари.