Ю Несбьо - Червеношийката

— Да, но не разбирам накъде биете.

— Майката на Свере Улсен каза на един от полицаите ни, че той не можел да гледа кръв.

Чашата на Фауке спря на път към устата му. Той отново я остави.

— Да, но…

— Знам какво си мислите — въпреки това може да го е извършил, а точно непоносимостта към кръв би обяснила защо е повърнал. Но възражението ми е, че убиецът не е използвал нож за първи път. Според доклада на патолога това е перфектен хирургически разрез и може да бъде извършен само от човек, който си разбира от работата.

Фауке кимна бавно.

— Схващам какво имате предвид.

— Изглеждате замислен — отбеляза Хари.

— Предполагам, знам защо сте дошли. Чудите се дали е възможно извършителят на това престъпление да е бил някой от фронтоваците от Зенхайм.

— Да. Възможно ли е?

— Да, определено — Фауке обгърна чашата за кафе с две ръце, а погледът му се зарея. — Онзи, когото не сте открили. Гюдбран Юхансен. Нали ви разказах защо го наричахме Червеношийката.

— Ще ми разкажете ли повече за него?

— Да. Но в такъв случай първо ще сваря още кафе.

— Кой е? — извика слаб и изплашен глас от вътрешната страна на вратата. Хари различи силуета й зад оцветеното стъкло.

— Хари Хуле. Обадих ви се по-рано днес.

Вратата се открехна.

— Извинете ме, аз…

— Няма нищо, разбирам.

Сигне Юл отвори вратата и Хари влезе в преддверието.

— Евен не е у дома — обясни тя с гузна усмивка.

— Да, съобщихте ми по телефона — напомни й Хари. Този път искам да говоря с вас.

— С мен ли?

— Ако нямате нищо против, госпожо Юл?

Възрастната дама тръгна пред него. Рядката й коса със стоманеносив цвят бе сплетена на плитка и закрепена със старомодна шнола. А закръгленото й поклащащо се тяло събуждане асоциации с мека прегръдка и хубава храна.

Влязоха във всекидневната; Бюре надигна глава.

— Значи съпругът ви е излязъл сам на разходка? — попита Хари.

— Да, не е позволено да води куче в кафенето. Заповядайте, седнете.

— В кафенето ли?

— Новият му навик — усмихна се тя. — Ходи на кафе, за да чете вестниците. Мислел по-добре, когато не стои вкъщи.

— Има нещо вярно.

— Сигурно. А и човек може малко да се замечтае, предполагам.

— Как така да се замечтае?

— Ами, знам ли? Да си представиш че отново си млад и седиш в кафене на тротоара в Париж или Виена — пак се усмихна някак гузно тя. — Стига толкова приказки на тази тема. Впрочем кафето…

— Да, благодаря.

Хари разглеждаше стените, докато Сигне Юл шеташе в кухнята. Над камината висеше портрет на мъж в черна връхна дреха. При предишното си посещение Хари не бе забелязал картината. Облеченият в черно мъж, заел леко драматична поза, явно се взираше в далечни хоризонти извън обсега на художника. Хари се доближи до картината. На малка медна табелка на рамката пишеше:

Главен лекар Корнелиус Юл, 1885–1959.

— Това е дядото на Евен — обясни Сигне Юл, влизайки с поднос с кафе.

— Ясно. Тук имате много портрети.

— Да — тя остави подноса. — На картината до нея е дядото на Евен по майчина линия, доктор Вернер Шуман. Той е един от основателите на болницата в Юлевол през 1885 година.

— А това?

— Юнас Шуман, Главен лекар в Държавната болница.

— А вашите роднини?

Тя го погледна объркано.

— Какво имате предвид?

— Кои от снимките са на вашите роднини?

— Те… са закачени на други места. Сметана за кафето?

— Не, благодаря.

Хари седна.

— Исках да поговоря с вас за войната — подхвана той.

— Уф, само това не — изплъзна се от устата й.

— Разбирам, но е важно. Има ли проблем?

— Ще видим — стрелна го с поглед тя и си наля кафе.

— По време на войната сте били медицинска сестра…

— Милосърдна сестра, да. Държавна предателка.

Хари вдигна поглед. Очите й го гледаха спокойно.

— Бяхме общо около четиристотин. След войната всички ни осъдиха на затвор. Независимо от настоятелната молба на Червения кръст към норвежките власти да спрат да ни преследват и наказват. Норвежкият Червен кръст ни поиска извинение чак през 1990 година. Бащата на Евен, на снимката ей там, имаше връзки и намалиха присъдата ми — впрочем и защото помогнах на двама ранени от Отечествения фронт през пролетта на 1945-а и защото никога не съм членувала в Националното обединение. Какво друго искате да знаете?

Хари заби поглед в чашата с кафе. Хрумна му, че в някои квартали на Осло е ужасно тихо.