Ю Несбьо - Червеношийката

— Съжалявам, Хари, но точно сега в живота ми има място само за един-единствен мъж. Малък мъж на шест години.

Сякаш го обля студен душ.

— Стига де — възрази Хари. — Не може да съм се заблудил чак толкова.

Тя вдигна очи от менюто с въпросителен поглед.

— Ти и аз — Хари се наведе напред. — Тук, тази вечер. Та ние флиртуваме. И се чувстваме чудесно заедно. Но искаме повече от това. Ти искаш повече от това.

— Може би.

— Не може би. Съвсем сигурно. Искаш всичко.

— Как така?

— Как така ли? Ти ще ми кажеш как така, Ракел. Заминавам за някаква дупка в Южна Швеция след броени дни. Не съм разглезен мъж, но само искам да знам дали има при кого да се върна през есента.

Погледите им се срещнаха и този път той не изпусна нейния. Гледа я продължително. Накрая тя остави менюто.

— Съжалявам. Не искам да съм такава. Знам колко странно звучи, но… другият вариант е неприемлив.

— Какъв друг вариант?

— Да направя това, което ми се иска. Да те заведа у дома, да те разсъблека и да се любя с теб цяла нощ.

Тя прошепна последните думи тихо и бързо. Сякаш дълго е отлагала това признание, но щом веднъж е решила да го направи, трябваше да го изрече точно така. Разголено и директно.

— А защо не още една нощ? — попита Хари. — Защо не още много нощи? Утре, вдругиден, следващата седмица и…

— Престани! — Над носа й се появи бръчка на раздразнение. — Разбери, Хари. Невъзможно е.

— Така е — Хари извади цигара и я запали. Не се отдръпна, когато ръката й го погали по бузата, по устните.

Предпазливата ласка премина като ток по нервите му и остави след себе си безмълвна болка.

— Не е заради теб, Хари. Известно време си мислех, че мога да опитам веднъж. Премислих всички аргументи. Двама зрели души. Няма други замесени. Неангажиращо и просто. И мъж, който ме привлича повече от всеки друг след… след бащата на Олег. Затова знам, че няма да бъде само веднъж. А това… не е приемливо.

Тя млъкна.

— Защото бащата на Олег е алкохолик ли? — попита Хари.

— Защо ми задаваш този въпрос?

— Не знам. Това би обяснило защо не искаш да се замесваш с мен. Не е задължително да си живяла с друг пияница, за да разбереш, че съм лоша партия, но…

Сложи ръка върху неговата.

— Ти не си лоша партия, Хари. Не е това.

— А какво е?

— Днес е за последно. Затова е. Няма да се виждаме повече.

Тя го изгледа продължително. И сега той забеляза, че сълзите в ъгълчетата на очите й не са от смях.

— А продължението на историята? — попита той и се опита да се усмихне. — И то ли е като всичко останало в ПСС, на принципа „нужно е да разберем“?

Тя кимна.

Келнерът се приближи към масата им, забеляза колко неподходящ е моментът и изчезна.

Тя отвори уста, понечи да каже нещо, Хари видя, че тя ще се разплаче всеки момент, но с усилие прехапа долната си устна. После остави салфетката върху масата, отмести стола назад, стана и си тръгна, без да пророни и дума. Хари остана загледан в салфетката. Сигурно я е стискала дълго в ръката си, понеже бе смачкана на топка. Той наблюдаваше как бавно се разтваря като бяло хартиено цвете.

Полицай Халвуршен се събуди от звъненето на телефона; светещите цифри на дигиталния будилник показваха 01.20.

— Обажда се Хуле. Спиш ли?

— А, не — отвърна Халвуршен, без да има представа защо лъже.

— Чудя се за някои неща относно Свере Улсен.

По запъхтяното дишане и шума от уличното движение Халвуршен разбра, че Хари е навън и върви.

— Знам какво те интересува — изпревари го Халвуршен. — Свере Улсен е купил чифт кубинки от представителния магазин „Топ Сикрет“ в центъра. Разпознаха го по снимката и дори успяха да определят датата на покупката. И от КРИПОС са били там, за да проверят алибито му във връзка с убийството на Халгрим Дале преди Коледа. Но аз ти пратих всичко това по факса по-рано днес.

— Знам, сега идвам оттам.

— Сега ли? Нали щеше да ходиш на вечеря?

— Е, да. Приключихме рано.

— И си отишъл на работа? — недоверчиво попита Халвуршен.

— Да, отидох. Този твой факс ме накара да се замисля. Чудя се дали можеш да провериш още няколко неща. Ще ми трябват за утре.

Халвуршен изстена. Първо, Мьолер му съобщи с нетърпящ възражение тон, че Хари Хуле няма работа повече по случая „Елен Йелтен“. Второ, днес бе събота, а утре почивен ден.

— Да не затвори, Халвуршен?

— Тук съм.

— Представям си какво ти е казал Мьолер. Майната му. Сега имаш шанса да научиш малко повече за процеса на издирване.