Ю Несбьо - Червеношийката

Спалнята гъмжеше от специалисти в бели престилки от Отряда на местопрестъплението; виждаха се проблясъци от светкавици на фотоапарати. Очертанията на трупа бяха отбелязани с бяло върху положен на леглото черен чувал.

Мьолер зашари с поглед по стените.

— Боже Господи — измърмори той.

— Свере Улсен определено не е гласувал за Работническата партия — подхвърли Хари.

— Не пипай нищо, Бярне — извика един старши инспектор. Хари се сети, че го е виждал в Техническия отдел. — Помниш какво се случи последния път.

Мьолер определено помнеше, но все пак се засмя добродушно.

— При влизането на Валер Свере Улсен седял на леглото — обясни Хари. — Според Валер той самият стоял тук, до вратата, и попитал Улсен къде е бил в нощта на убийството на Елен. Улсен се опитал да се престори, че не си спомня датата, затова Валер задал още няколко въпроса и постепенно станало ясно, че Улсен нямал алиби. По думите на Валер той го помолил да го придружи до полицията и да даде обяснение. Точно тогава Улсен внезапно извадил пистолета, който сигурно е държал под възглавницата. Натиснал спусъка и куршумът минал точно над рамото на Валер и през вратата — тук е дупката — и продължил през тавана на коридора. Валер твърди, че извадил служебния си револвер и стрелял, преди Улсен да успее да възпроизведе повече изстрели.

— Бързо е действал. И е уцелил добре, както чувам.

— Точно в челото — отвърна Хари.

— Не е толкова учудващо. Валер имаше най-добрия резултат на изпитите по стрелба през есента.

— Забравяш моя резултат — сухо отбеляза Хари.

— Как вървят нещата, Рунал? — подвикна Мьолер към инспектора в бяло.

— Май само стържем. — Инспекторът се изправи и изпъна гърба си със стон. — Куршумът, който е убил Улсен, открихме тук, зад оцветения бетон. Онзи, който е минал през вратата, е продължил през тавана. Ще видим дали ще намерим и него, та извършващият балистична експертиза да има с какво да си поиграе утре. Ъглите на стрелбата във всеки случай съвпадат.

— Хм. Благодаря.

— Няма защо, Бярне. Как е жена ти?

Мьолер каза как е жена му, не попита за съпругата на старши инспектора, но, доколкото знаеше Хари, той нямаше жена. Миналата година четирима от Техническия отдел се бяха разделили с половинките си през един и същи месец. В столовата се шегуваха, че било заради миризмата на трупове.

Пред къщата видяха Вебер. Стоеше сам с чаша кафе и изучаваше с поглед мъжа на стълбата.

— Мина ли добре, Вебер? — попита Мьолер.

Вебер примижа с очи, сякаш първо искаше да провери дали е в настроение да отговаря.

— С нея няма да имаме проблеми — той пак погледна към мъжа на стълбата. — Тя, разбира се, говори какво ли не: недоумявала, синът й не понасял вида на кръвта и така нататък. Няма да имаме обаче главоболия, що се отнася до събитията, действително случили се тук.

— Хм — Мьолер хаван Хари за лакътя. — Хайде да се поразходим.

Тръгнаха бавно надолу по улицата. В квартала имаше малки къщи, малки градини и няколко жилищни блока на долния край. Край тях минаха момчета на велосипеди, със зачервени от усърдие лица. Караха нагоре срещу полицейските коли с бясно въртящите се сини лампи. Мьолер изчака да се отдалечат от другите достатъчно, за да не могат да ги чуят.

— Не изглеждаш особено доволен, че заловихме убиеца на Елен — констатира той.

— Доволен, дрън-дрън. Първо, все още не знаем дали е бил Свере Улсен. ДНК-анализът…

— ДНК-анализът ще покаже, че е той. Какво има, Хари?

— Нищо, шефе.

Мьолер се спря.

— Наистина ли?

— Наистина.

Мьолер кимна с глава към къщата:

— Да не би да мислиш че Улсен се е отървал леко с бърз куршум в главата?

— Няма нищо, казах ти! — Хари неочаквано повиши тон.

— Изплюй камъчето! — изкрещя Мьолер.

— Вижда ми се адски странно!

Мьолер смръщи вежди:

— Кое е странно?

— Опитен полицай като Валер — Хари, понижил глас, говореше бавно и наблягаше на всяка дума, — предпочете да тръгне сам, за да говори със заподозрян в убийство и евентуално да го залови. Това противоречи на всички писани и неписани правила.

— Значи какво ми казваш? Че Том Валер е предизвикал този инцидент? Накарал е Улсен да извади оръжие, за да отмъсти за Елен, това ли е? Затова ли стоиш на втория етаж и повтаряш според Валер това, според Валер онова, сякаш ние в полицията не разчитаме на думата на колегите си? И всички тия приказки, докато половината от полицаите на местопрестъплението слушат?

Втренчиха се един в друг. На ръст Мьолер бе почти колкото Хари.