Ю Несбьо - Червеношийката

— Разумно постъпваш — кисело подхвърли Бранхауг. И утре е ден, нали? Внезапно Елса се появи на вратата на хола.

— Търсят те по телефона, Бернт.

— Имаме гости, Елса.

— От „Дагбладе“.

— Ще говоря от кабинета.

Обаждаше се журналистика от новинарския екип. Не бе чувал името й. По гласа й личеше, че е млада и той се опита да си я представи.

Ставаше дума за тазвечерната демонстрация пред австрийското посолство срещу Йорг Хайдер и дясноекстремистката Партия на свободата, която влизаше в правителството. Журналистиката събираше кратки коментари за утрешния брой.

— Мислите ли, че преосмислянето на дипломатическите ни отношения с Австрия може да излезе на дневен ред, Бранхауг?

Той затвори очи. Търсеха сензация: понякога правеха така, но и те, и той знаеха, че няма да я получат, той беше твърде опитен. Усети главата си олекнала от алкохола, а мракът пред затворените му клепачи танцуваше, но това не представляваше проблем.

— Това е политическо решение и не зависи от администрацията на Външно министерство — формулира лесно отговора си той.

Настана мълчание. Гласът й му харесваше. Блондинка е, усещаше го.

— Но ако вие с вашия богат опит по въпросите на външната политика се опитате да направите прогноза за позицията на правителството?

Той знаеше, че не бива да отговаря, трябваше просто да се ограничи с фразата:

„Не се наемам с такива прогнози.“

Ни повече, ни по-малко. Всъщност бе странно, но не беше нужно да си бил дълго време на пост като неговия, за да имаш усещането, че вече си отговорил на всички въпроси. Младите журналисти по принцип си въобразяват, че първи задават точно такъв въпрос, защото са умували над него почти цяла нощ. И всички се впечатляваха, когато той сякаш се замисляше, преди да каже нещо, вероятно повтаряно десетки пъти.

„Не се наемам с такива прогнози.“

Той се изненада, че все още не е казал това на журналистката. Но нещо, нещо в гласа й го подтикваше да бъде малко по-словоохотлив. Вашият богат опит , бе казала тя. Прииска му се да я попита дали сама се е сетила да се обади точно на него, Бернт Бранхауг.

— Като високопоставен служител във Външно министерство работя за поддържането на нормални дипломатически отношения с Австрия — подхвана той. — Следим, естествено, и реакциите на други страни към случващото се там. Установените дипломатически отношения с дадена държава не означават, че одобряваме всичко, което става в нея.

— Не наистина, та ние поддържаме дипломатически отношения с няколко военни режима — обади се тя от другата страна на линията. — Така че защо реагираме така остро точно на това според вас?

— Вероятно причините се коренят в най-новата история на Австрия. — По-добре да спре дотук. Не бива да продължава.

— Връзките й с нацизма си съществуват. Повечето историци са все така единодушни, че Австрия в действителност е била съюзник на Хитлеристка Германия по време на Втората световна война.

— Австрия не е ли била окупирана, както и Норвегия?

Съобрази колко бледи са представите му какво учат днес в училище за Втората световна война. Явно много малко.

— Как се казвахте вие? — попита той. Май попрекали с пиенето. Тя му повтори името си.

— Е, Наташа, нека ви помогна малко, преди да продължите с други интервюта. Чувала ли сте за аншлус? Това означава, че Австрия не е била окупирана в буквалния смисъл на думата. Немците са навлезли в територията й през март 1938 година, без да им бъде оказана почти никаква съпротива и така си е останало през цялата война.

— Тоест почти както в Норвегия?

Бранхауг се шокира. Тя го каза като безспорен факт, без следа от срам от собственото си невежество.

— Не — бавно възрази той, сякаш говореше на несхватливо дете. — Не както в Норвегия. Тук сме се отбранявали, норвежкото правителство и кралят са ни подкрепяли от Лондон, през цялото време са следили развитието на войната, излъчвали са радиопрограми и… са окуражавали сънародниците си в Норвегия.

Съобрази колко неточна е формулировката му и добави:

— Целият народ в Норвегия е бил единен срещу окупаторите. Малкото норвежки предатели, които са облекли немски униформи и са се сражавали на страната на Германия, са били измет, каквато, както може да се очаква, има във всички страни. Но в Норвегия добрите сили са се обединили, водачите на съпротивата са образували ядро, което е сочело пътя към демокрацията. Тези хора са били лоялни един към друг и това в крайна сметка е спасило Норвегия. Демокрацията е награда сама по себе си. Зачеркнете думите ми за краля, Наташа.